Каляването - мит или реалност?

Иска ли ви се да бъдете неуязвими? Да не изпитвате студ, болка, умора, тъга? Никога да не се разболявате, да сте винаги бодри... Е, за всеобщо съжаление (или не), това поне за момента не е възможно.

Митове, приказки и легенди за "неуязвими" хора – бол. Колкото и преувеличени да са те, в тях със сигурност има доза истина. Примерите за това са много. Дали ще става въпрос за хората, които зимно време се къпят в замръзнали води, все едно си взимат душ, за майсторите на бойни изкуства, които имат неимоверно висок праг на болка или просто за тези, които не боледуват от грип, защото са имунизирани – това са все примери за "калени" индивиди.

Каляването на организма може да бъде описано с една дума – адаптация. Приспособяване на тялото към различни дразнители. Адаптирането ни към факторите на заобикалящата ни среда започва още от самото ни раждане. Но човечеството отдавна живее при "стайни" условия. Удобствата на цивилизацията предразполагат хората към своеобразно изнежване. Това изнежване може да бъде избегнато с каляване!

Каляването действа по много прост начин – чрез редовно и градиращо излагане на организма на влиянието на външни дразнители, той привиква към тях, съответно започва по-бързо и по-адекватно да се нагажда към промените в средата. Иначе казано – при еднократно излагане на определено влияние, организмът реагира в много висока степен. Ако това излагане е продължително, реакцията намалява. Този процес е постепенен – за да бъде постигнато реално каляване, са нужди изключително дълги периоди.

Изхождайки от това, следва, че човек може да се кали срещу редица външни фактори – температурни промени, болка, отрови, вируси (чрез ваксинации), психически стрес и т.н. Независимо от вида на каляването, има няколко основни правила, които трябва да се спазват, за да има положителен ефект от него.

На първо място е индивидуалният подход към закаляването. Режимът следва да бъде съобразен със способностите на индивида. В някои случаи дори е препоръчително да бъде направена предварителна консултация с лекар.

Втората задължителна стъпка е закалителните процедури да се извършват редовно. Поне няколко пъти седмично, за максимален ефект – всеки ден. При несистемност или продължително прекъсване положителният ефект отслабва и се губи.

Следващият принцип, който трябва да се следва, е постепенността. Градирането на силата на дразнителя и продължителността на излагане на влиянието му трябва да става постепенно и разумно.

Не на последно място, при каляване трябва да има разнообразност и достатъчна контрастност. При използване на различни закалителни методи общият ефект е по-добър. Докато при липса на достатъчна разлика между силата на дразнителя и нивото на реакция на организма, ефектът е малък, то ако тя е прекалено голяма, може да се постигне отрицателен ефект.

Закаляването срещу температурни промени става чрез процедури с въздух и вода. При въздушните бани целта е да се привикне към сравнително ниски температури, като същевременно човек е облечен леко. В зависимост от първоначалната температура се определя и престоят. Нито температурата трябва да е твърде ниска, нито времето твърде кратко. Възможно начало са температури от около 20 °С за време от около 15 минути. Първоначално се повишава времето на престой. При намаляване на температурата, следва да се скъси и престоят, след което отново да се градира. При висока степен на каляване, е възможно постепенно да се намалява и количеството дрехи.

Има няколко варианта на каляване с вода – обтриване с влажна кърпа, обливане на тялото с вода, вземане на душове или къпане в басейни или водоеми. Обтриването и обливането трябва да се стават за по няколко минути на ден. Температурата на водата трябва да се понижава с по около градус на всеки няколко дена. При душовете обикновено началната температура е по-висока, а престоят – по-дълъг. Този подход съчетава промените в температурата на водата с масажиращия ѝ ефект. Може да се използват и контрастни душове при добро ниво на закаляване.

Къпането във водни басейни има най-силно влияние върху организма, заради бързото охлаждане. Температурата не бива да бъде намалявана прекалено много. Температури под 10°С са характерни за тъй нареченото "моржуване". То представлява къпане в ледени води, което може да бъде съчетано с обтриване или въргаляне в сняг. За да бъде то безопасно, не бива да се прибягва до него преди достигане на високо ниво на закаляване. Също така е задължително да е осигурен бърз достъп до топли помещения. За допълнителен ефект при каляването с вода, след приключване на процедурата, може тялото да бъде оставено да изсъхне само.

Слънчевите бани са друг вид каляване, като при тях важат същите принципи като при вече изброените методи. Най-подходящи часове за каляване със слънце са сутрешните и вечерните. Първоначалното времетраене се определя според цвета на кожата и не бива да превишава час и половина – два. Основна полза от слънчевите бани е образуването на витамин D.

Положителните ефекти от тези закалителни методи са много – понижаване на кръвното налягане и подобряване на кръвоснабдяването, укрепване на нервната система, подобряване на дишането и храносмилането, повишаване на имунитета, ободряване и подобряване на настроението, и редица други.

Каляването срещу болка се извършва основно от практикуващите бойни спортове. Широка популярност имат видеоклипове или истории за майстори, които трошат дъски камъни с голи ръце, крака, глави или пък издържат на изключително силни удари дори в най-уязвимите зони на тялото. Тук принципите на каляване са същите, но възможността за нараняване е много по-голяма. Основните техники включват: потупване с предмети с различна твърдост по тялото, леки удари по тялото от спаринг партньор, нанасяне на удари по предмети с различна твърдост и масажи. Трайни резултати от каляването срещу болка се постигат значително по-бавно и прекаленото прибързване може да доведе до сериозни наранявания. Що се отнася до ползите от него, те са спорни. Някои смятат, че рисковете са твърде големи, а други, че е по-добре да се усъвършенстват защитните техники. Въпреки това, при изключително внимателен подход би трябвало да се постигне значителна устойчивост на болка. Възможно е и заздравяване на кожата, подсилване на костите (но и тяхната деформация).

Каляването на организма е доказано възможно за всеки, независимо от възрастта. От него има множество ползи, но при неправилно приложение, вредите могат да бъдат големи. Затова трябва да се подхожда изключително внимателно и с търпение.