Да детронираме ли трона?

Както вече ви информирахме, днес се чества Световният ден на тоалетните. Тоест, датата е напълно подходяща за повдигане на някои въпроси, които иначе биха минали за непристойни. Едва ли има ден, в който не си общуваме под една или друга форма с тоалетното съоръжение и въпреки това рядко му отделяме така заслуженото място в мислите си. Ето, например, преди малко научих, че канализацията е призната за човешко право от ООН. Не знам кога точно се е случило това, но със сигурност светът открай време се бори за една по-добра тоалетна. Някои обаче твърдят, че сме се отишли твърде далеч.

Скептицизъм към модерната седяща тоалетна е имало още през средата на ХІХ век, непосредствено след нейното масово въвеждане. Много лекари навремето са подозирали, че промяната на естествения начин на изхождане би могла да предизвика здравословни проблеми. Една от първите критики в писмен вид е отправена от бащата на гастроентерологията Хенри Бокъс, който в един от текстовете си от 1964 година твърди, че "идеалната позиция за дефекация е клекнала, при която бедрата притискат корема".

Модерните противници на фаянсовия трон го обвиняват за един куп заболявания, сред които рак на дебелото черво, апендицит, болест на Крон, дивертикулит и др. Затова и на Запад вече се предлагат множество решения за хората, които не са склонни да си изкъртят тоалетната, но въпреки това вярват в здравословните преимущества на естественото изхождане и искат да се възползват от тях. Ако ви е любопитно за какво става дума, можете да хвърлите по един поглед тук, тук, тук и тук.

Squatty PottyЗа да видим доколко един подобен бунт е основателен, първо трябва да погледнем върху механиката на ходенето по голяма нужда, за което предварително се извинявам на по-деликатните от вас. Поради някаква причина (която все още е доста спорна) за нас е важно да имаме контрол върху отделителната си система. "Отзад" този контрол частично се осигурява благодарение на ректалния сфинктер, който можем да стискаме и отпускаме, според нуждата и ситуацията. Този мускул обаче не е достатъчен сам по себе си, за да ни гарантира, че няма да се изложим. Поради тази причина тялото разчита и на една чупка, ситуирана точно между ректума (мястото, където се натрупват отпадъците) и ануса (мястото, откъдето те излизат на бял свят, знаете). Когато сме изправени, тази чупка е под ъгъл (аноректален ъгъл, моля ви се) от около 90º, което прави изхождането една наистина трудна задача. Със същия успех бихте могли да се опитате да полеете лехата с маркуч, прегънат на две. В клекнало положение обаче чупката се изправя и тогава нещата се случват далеч по-плавно.

inm.comПоддръжниците на клякането привеждат редица доводи в защита на позицията си, но голяма част от тях почиват на чиста проба псевдонаука, клоняща към езотерика. Едно нещо обаче е сигурно – седящата тоалетна изисква от вас да прекарате далеч повече време в напъване, за да си свършите работата. А това не е добре поради повишеното вътрекоремно налягане, което е основна причина за появата на хемороиди. През 2003 година един израелски лекар на име Дов Сикиров решава да провери тази идея и прави изследване, което включва три вида тоалетни с различна височина: 40 сантиметра, 30 сантиметра и пластмасово гърне високо едва няколко сантиметра. Три групи пациенти са инструктирани да се възползват от услугите на тези пособия и да отчитат колко време им отнема това и съответно – какви усилия са необходими по четирибалната скала. Оказва се, че средното време за изхождане на гърне е едва 51 секунди в сравнение със 130-те секунди, прекарани на високите тоалетни. Субективното улеснение, което хората изпитали в клекнало положение, също било значително. Години по-рано същият този учен изпробва алтернативно лечение с помощта на клекало върху 20 души с хемороиди и резултатите са повече от положителни.

През 2010 година група японски лекари решават да изкачат експериментите на едно ново ниво и за целта пълнят ректумите на шестима доброволци с контрастен разтвор, който впоследствие бива "освободен" от седнало или клекнало положение. Цялото шоу се записва на рентген с идеята да проверят как се променя аноректалният ъгъл. За капак на всичко се измерва и коремното налягане. Анализът на снимките показва, че въпросният ъгъл се увеличава от 100 на 126 градуса при преминаване от седеж в клек, а отчитанията показват сравнително по-малко напрежение.

inm.comСъществуват и някои откъслечни данни, че модерната тоалетна е свързана с голяма част от случаите на рак на дебелото черво и апендицит, но те засега са крайно недостатъчни, за да бъдат направени категорични изводи.

Истина е, че през по-голямата част от историята си на човешки същества ние сме общували с природата в клекнало положение. Днес над 1 милиард души продължават да го правят, защото нямат тоалетна, а много повече имат, но въпреки това тя е с дизайна, който познавате от къщите на село и някои специализирани обществени заведения. Ние обаче живеем в една държава, където развитието е стигнало до етапа, в който нуждата се облекчава в седеж. Не мога да ви гарантирам, че това ще ви разболее, но със сигурност бих ви насърчил да обърнете внимание какъв ефект има клечането върху тоалетните ви изживявания. Разбира се, за целта не е нужно да правите ремонт на банята или пък да си купувате някое от посочените по-горе изобретения. Някои хора експериментират стъпвайки директно върху тоалетната чиния. Цецо Василев пък ми даде оригиналната идея за тесен леген с вода, който се мие след всяко ползване. Носталгиците ще се развълнуват от мисълта за добрите стари нощни гърнета. Изобщо – има ли желание, има и начини.

Чувал съм, че е добре една работа да се свърши по-бързо, по-качествено и с по-малко усилия. Ако от нея има и положителен здравословен ефект, какво по-хубаво? На авантюристично настроените – приятно тестване! На останалите – честит празник!