Тези уши, които кичим с обици, тези уши, които заглъхват и се отпушват. Малцина сред нас умеят да ги мърдат, но на всички ушите пламтят, когато ни говорят зад гърба. Ушите биват дърпани и запушвани, горките. Ушите са нашите верни "подслушватели" в аудиовселената и балансьорите, без които щяхме да се пльосваме на пода всеки път, когато се наведем!
За да обясним по-лесно колко отговорни и важни са ушите, трябва най-напред да кажем няколко думи за структурата им. Тези органи се делят на три секции: външно, средно и вътрешно ухо, всяко от които играе своята роля в обработването на звуците и процеса на чуване.
Външното ухо представлява видимата част на сложната система. Към въпросния сегмент спада и ушният канал, в който се съдържа церумен – онова кафяво лепкаво нещо, което обичате да почиствате с памучни тампони, увити около пластмасова клечка. (Ще разберете, че ушната кал има и по-висша цел от това да ви цапа "звуковите радари").
Та, външното ухо (или ушна мида) предава звуковите вълни през ушния канал към средното ухо. Същото на свой ред поема тези вълни с помощта на тъпанчето (тънко вибриращо парче кожа, оформено като фуния).
То пък трансформира звуковите вълни във вибрации, и чрез т.нар. лостова система: чукче, наковалня, мечовиден израстък и стреме, "подхвърля" звука към вътрешното ухо.
А какво мислите, че прави вътрешното ухо? Подмята "вибрации" към охлювоподобната кохлея – туба, изпълнена с течност и осеяна с клетки, покрити от микроскопични косъмчета. Власинките са малки, но адски важни, защото се явяват главен предавател на звуковите вибрации към мозъка. Същият е инстанция, която ни помага да интерпретираме: "...Скърцане с нокти по черна дъска... Стъпки в мрака... Красива музика...".
inm.comТоку-що "чухте" емисията за слуховите свойства на вътрешното ухо. Сега дойде време и за обзора на еквилибристичните му
умения. Равновесието си тялото поддържа чрез информацията, която получава от зрението, осезанието и вестибуларната система.
Същата се намира в познатото ни вътрешно ухо. Състои се от полуокръжни канали, които от своя страна също са пълни с течност и покрити от микроскопични косъмчета.
Когато помръднем глави, течността в полуокръжните канали също се задвижва и "разклаща" косъмчетата, натоварени със задачата да изпратят нервни сигнали до мозъка. Чрез тези свеобразни есемеси, мозъкът разбира за по-малко от секунда, че главата е изменила позицията си.
Съответно, онзи шеф на купона в главите ни предава същото кратко съобщение към мускулите, които ни помагат да пазим равновесие.
Помните как ви се виеше свят, когато хващахте някой приятел за ръце и се завъртахте заедно, нали? Забавно е, но понякога течността в полуокръжните тръбички продължава да се вълнува дори, след като сме спрели да се движим. Обяснението е, че когато се установим след продължително или внезапно кръгово движение, мозъкът получава два противоречиви сигнала за кратко време и не знае как да реагира. Нужно му е малко време да си намери главата, с други думи. И световъртежът е резултат от малкото зацикляне в главния компютър.
В общи линии, това умеят ушите. Но то не е никак малко. Често пренебрегваме тези уникални издатъци, красящи главите ни. Надяваме се, че с настоящото кратко изложение ще дадем ценна информация на онези, които често си "забравят ушите" някъде или поради някаква причина. Изпращаме ви много приветливи вибрации! :)
Добави коментар