Някои хора могат да се набират по презумпция – просто го умеят и това си е. Други обаче трябва да положат адските усилия, желание и воля, за да се научат да изпълняват въпросното движение. Е, аз съм от вторите :)
Но това не ме обезсърчава, нито е нещо, с което да не съм се сблъсквала преди. О, да! Свикнала съм да се боря за нещата, които искам. А това, което искам сега, е да се набирам. Много го искам.
Затова запретвам ръкави и се захващам с осъществяването на желанието си. От къде да започна? От трудното, разбира се.
Адски трудни, например, са ми лицевите опори. Правя ги, ама с нежелание и по малко. А ако се усъвършенствам в реализацията им, те ще ми помогнат много в мисията по набирането. Как? Ами, надявам се, че ще подобрят силата в горната част на тялото ми, а точно от това имам крещяща нужда към настоящия момент. Мускулите на гърба, гърдите, ръцете... Слаби са, дявол да го вземе!
Предварително обаче надниквам ей тук, за да си припомня правилната техника на изпълнение на лицевата опора. И... започвам! Признавам си, че ми е трудно да не допускам чупки в гърба. Надявам се, че с времето нещата ще си дойдат на мястото.
личен архив
В началото ще си позволя по-малко повторения от движението, ама ще гледам да ги изпипвам. Като се уморя, ще мина на варианта с лицевата опора на колене – значително по-лесен е, да.
Лошото е, че днес нямам много време за тренировки, затова ще се огранича само до посочените експерименти. Все пак в набирането и малкото е повече :)
Разбира се, накрая ще се наградя с висене на лоста – адски е приятно, да ви кажа честно...
Добави коментар