Как работят тренировките

Ако към тренировките с някаква форма на съпротивление сте добавили и базови умения по наблюдателност, най-вероятно ви е направило впечатление, че от тях се става по-силен. Много интересно! Поне за някои. Тази статия е за тях. Тя няма намерението да дава препоръки за начина, по който да тренирате, нито ще ви обяснява какви са ползите от редовната силова активност. Нейната цел е просто да обясни по възможно най-простия начин какво се случва с тялото, когато бъде подложено на систематичен тормоз с щанги, пудовки, дъмбели, собствено тегло и други подобни изтезателни пособия.

Основната идея е следната: мускулите са една крайно приспособима тъкан и добре, че е така, защото в противен случай нямаше да можем да се движим ефикасно. Ако не ги подлагаме на редовни и големи за личните ни възможности натоварвания, то те ще стоят относително малки и слаби. Това е съвсем логично, тъй като противното би коствало на тялото ни излишен енергиен ресурс за издръжката им. По същия начин, никой не си построява язовир само, за да изпие чаша вода.

inm.comЗапочнем ли редовно да вършим трудни неща с мускулите си, им подаваме сигнал, че е крайно време да станат по-големи и силни, за да посрещнат новите изисквания. Спрем ли да правим въпросните неща, те се деадаптират бавно, но сигурно. На английски този принцип е известен още като "use it or lose it”, а на български не е известен по никакъв начин, но вярвам, че схващате идеята. Същото е като с мазолите – те са там, защото ви трябват; ако не ви трябват, няма да ги има. Толкоз.

Механизмите, благодарение на които мускулите се адаптират, са точно два. Единият е неврологичен, а това ще рече, че се променя начинът, по който нервната система активира мускулните влакна. Вторият е морфологичен, т.е. става дума за промени в размера и състава на самите мускули. Интересно е, че морфологичните промени са доста универсални – мускулът се променя, за да може да произвежда повече сила. Тренираните мускули са по-силни – чисто и просто. Неврологичните промени обаче са доста по-специфични – нервната система се научава да координира мускулите точно в двигателния модел, който тренираме, и затова преносимостта в други двигателни модели е доста условна. Както се казва – човек получава точно това, за което тренира, и почти нищо отгоре. Би било доста оптимистично да се надяваме, че ако можем да клекнем с много килограми на гърба, ще правим добри напади или пък, че ще сме издръжливи велосипедисти, например.

inm.comВсеки, който някога е бил начинаещ, вероятно помни, че в началото силата му се е покачвала с много сериозни темпове, при това – ежедневно. Това обаче не се дължи толкова на морфологичната адаптация, колкото на самото заучаване на новото упражнение. Тоест, ние вече разполагаме с тази сила, но тялото ни тепърва се научава как да я прилага в конкретния двигателен модел. Постепенно упражнението става все по-лесно и ние можем да го изпълняваме с все повече килограми. Силата продължава да расте, тъй като нервната система става все по-добра в междумускулната координация и съкращаването на мускулните влакна. Постепенно кривата на този прогрес става все по-полегата и се счита, че от един момент нататък, прирастът на силата се дължи повече на морфологичните промени, отколкото на неврологичните такива. В този ред на мисли може би е добре да се отбележи, че няма такова нещо като сила без мускули – ставате ли по-силни, ще ставате и по-големи, като размерите ще варират според генетиката, калорийния прием, хранителните вещества, добавките, възстановяването, стреса и какво ли още не.

В зависимост от целите ви, свободното ви време, финансовите ви възможности и дори отношението ви към физическата активност, тренировките ви биха могли да бъдат много различни. Най-важното е да знаете какво искате да постигнете с тях и да правите това, което работи за вас. Както и да не правите онова, което не ви носи резултати или ви причинява болка. Последното е особено важно. Някои казват, че болката е временна, но аз ви уверявам, че има контузии, които остават за цял живот.