Ако ви се случва да четете информационни сайтове (а на вас явно ви се случва), сигурно сте останали с впечатлението, че учените по цял ден и по цяла нощ доказват разни работи. За наше и ваше най-огромно съжаление обаче, това въобще не е така. В противен случай, досега истините за живота, Вселената и всичко останало щяха да са разкрити и навярно бихме приключвали жизнения си път на по 150 години с усмивка на уста и плочки по коремите.
Но да се върнем на журналистите и учените. Това, с което се занимават повечето журналисти, е да отразяват максимален обем от информация, която да ви поднесат във възможно най-актуален, любопитен и лесносмилаем вид. А нещото, с което учените се занимават през по-голямата част от времето, са наблюдения (познати още като проспективни, кохортни или епидемиологични изследвания). Това са проучвания, при които обикновено се цели разкриването на разлики в заболеваемостта от определени състояния при групи от хора с различен начин на хранене, физическа активност, професия, доходи и т.н.
По този начин, например, бихме могли да идентифицираме 1000 българи, които ядат
ябълки ежедневно и други 1000, които въобще не ядат ябълки, и да ги наблюдаваме в продължение на 1 година. Ако се окаже, че в групата, която яде ябълки, има по-малко заболели от рак в рамките на
тази година, и вземем да публикуваме тези резултати, бъдете сигурни, че още на следващия ден някъде ще излезе заглавие "Учени доказаха, че ябълките предпазват от рак!!!"
Само че между това, което ние ще сме установили, и това, което журналистите ще са отразили като информация, няма да има нищо общо. Защото това, което ние ще сме установили, няма да значи абсолютно нищо. Това, че сме се вторачили в наличието или не на ябълки в ежедневното меню на хората въобще не означава, че сме отчели абсолютно всички възможни различия между тези хора. Учените, които провеждат подобни наблюдения се опитват да се сетят за някои от тези възможни различия и да ги отчетат при анализа на данните, но никога не успяват да постигнат перфектните условия, при които разполагат с две абсолютно идентични групи от хора.
Единствената стойност на подобен тип изследвания е, че те служат за генерирането на хипотези. Хипотезите се базират на корелацията, която е установена при въпросното наблюдение. В нашия примерен случай наличието на ябълки в диетата корелира с по-ниска заболеваемост от рак. Оттук бихме могли да хипотезираме, че ябълките предпазват от рак, което в никакъв случай не би било научно доказан факт.
Ако искаме да докажем подобно нещо, ще ни се наложи да организираме рандомизирано, двойно сляпо, плацебо контролирано клинично проучване (последният да затвори вратата!). Това означава, че трябва да съберем достатъчно на брой хора, които да разделим на произволен принцип в две максимално идентични групи. След което за 10 години да ги затворим в лаборатория, където при еднакви други условия ежедневно да даваме на едната група истински ябълки, а на другата – фалшиви (плацебо), ако подобно нещо въобще е възможно. В края на този период проследяваме заболеваемостта при всяка една от групите.
Ако при отбор "Ябълка" регистрираме значително по-малко ракови заболявания от
определен вид, то тогава имаме основание да кажем, че нашето проучване демонстрира свойството на ябълките да предпазват от рак на стомаха, например. И ако същото това изследване бъде проведено
неколкократно с един и същи резултат, тогава ние ще сме първите, които ще напишат, че ежедневната консумация на ябълки предпазва от рак на стомаха.
Обобщението на този преобладаващо хипотетичен материал би било нещо от сорта на: корелация и причинно-следствена връзка (каузалност) не са едно и също понятие. В желанието си всеки ден да ви поднасяме актуална и интересна информация, често забравяме този факт. За което се извиняваме и обещаваме, че ще правим всичко, което е по силите ни, за да не пишем глупости :)
Добави коментар