Краят на преяждането...

Повече от видно е, че модерното общество има сериозни проблеми с прекомерната консумация. Това води след себе си низ от последици, които са в основата на голяма част от съвременните заболявания. В книгата си "The End of Overeating” (Краят на преяждането) доктор Дейвид Кеслер изследва темите за пристрастяването към храната, тайните на хранителните преработватели и как да се отървем от порочното преяждане.

Защо преяждаме?

• В мозъците ни има област, която е отговорна за склонността ни да се "награждаваме". Съществуват мощни биологични стимули, които ни карат да се стремим към тези неща, които ни карат да се чувстваме добре.
• Захарта, мазнините и солта имат свойството да предизвикват у нас желание за още сладко, мазно и солено. Апетитът не е свързан само даден вкус, но и с мотивацията да си доставяме този вкус.
• Много изследвания върху животни и хора демонстрират стимулиращия ефект на апетитните храни върху невроните с опиатни рецептори. Това е действие, подобно на действието на наркотиците.
• След като веднъж сме се пристрастили към храната, много от нас стават жертви на гледки и действия, които асоциираме с удоволствието от тази храна. Някой път дори комбинацията от ярко червено и ярко жълто може да ни накара да се запътим към най-близкия МакДоналдс.

Хранителната индустрия

• Ресторантите и производителите на храна влагат в почти всеки продукт комбинация от мазнина, захар и сол. Подобно съчетание в природата не съществува, но въпреки това провокира в нас множество приятни усещания.
• Съвременната концепция за приготвяне на храната се основава на обилното присъствие на съставки, вместо на деликатното и балансираното им съчетаване. Традиционната храна е имала за цел да засища. Модерната храна има за цел да стимулира.
• Предизвикателни образи – "слюноотделящите" изображения на апетитни и сочни храни блокират рационалната мисъл и удоволствието се превръща в приоритет №1.
• Най-апетитните и "емоционални" храни носят най-много печалба.
• В книгата има интересен паралел между хранителната и развлекателната индустрии като предлагащи бягство от сивотата на ежедневието.
• Вместо с храна, индустрията готви с химически смеси от консерванти, адитиви и оцветители.
• Светът около нас изобилства от подсещания, провокации и емоционални спусъци, които стимулират условните ни рефлекси за преяждане.

Преодоляване на преяждането

• Не бива да се доверяваме прекалено на съзнанията си.
• В началото ще са ни необходими много усилия за преодоляване на навиците, трупани в продължение на години. Трябва да сме особено внимателни за това как реагираме на различните провокации и защо го правим.
• Трябва да разполагаме с противодействия за рисковите ситуации. Например, "ако се случи това и това, то аз ще кажа/направя другото".
• Промяната в поведението означава да променим емоционалното си отношение към храната. Трябва да гледаме на склонността си към комбинации от захар, мазнина и сол като на нещо лошо.
• Трябва да престанем да се отнасяме с преяждането като с малодушие, а да го оценяваме по-скоро като биологично предизвикателство.
• Добре е да приготвяме достатъчно домашни ястия и да консумираме в достатъчни количества любимите си здравословни храни, така че да сме задоволени и по-лесно да устояваме на нездравословните провокации.