Колкото повече, толкова повече!

Ако търсите ефективен метод за отслабване, имаме предложение за вас: опознайте навиците на котарака Гарфийлд и правете точно обратното. Още навремето оранжевият дебелак беше споделил, че обича да се храни разнообразно, като започва с чинията на съседа отляво и завърта по посока на часовниковата стрелка, докато достигне до своята собствена.

Но ако оставим шегата настрана и се замислим сериозно за разнообразието в храненето, би трябвало да си дадем сметка, че то е полезно, нали? Ето, че и повечето диетолози съветват да се консумира балансирано и разнообразно меню. Но, за съжаление, никой не дава точно определение на "балансирано" и още по-малко пък – на "разнообразно". Дали разнообразието е пълен набор от хранителни вещества (протеини, мазнини, въглехидрати, витамини, минерали, антиоксиданти) или по-скоро е богат избор на продукти?

По света и досега се срещат култури, които водят по-примитивен начин на живот и се хранят изключително еднообразно. Поради сравнително оскъдния контакт с цивилизацията и климатичните особености на ареала си, тези хора често са принудени да задоволяват нуждите си с доста прости и, меко казано, скучни ястия. Самите ние не сме се били твърде далеч от този начин на живот преди години. Изобилни и пъстри трапези са се слагали единствено по празници, и когато добивът е позволявал това.

Днес имаме достъп до храни и хранителни продукти от цял свят и бихме могли да прекараме поне 30 минути само в избор на сол от рафта на супермаркета. Отделно заведенията ни предлагат специалитети от средиземноморската, близкоизточната, далечноазиатската, африканската и американската кухня. По-кулинарно настроените от нас дори могат да пресъздадат последните в домашни условия с помощта на милионите екзотични рецепти, които фигурират по готварските книги и в интернет.

В същото време по всичко личи, че нито сме станали по-фини, нито по-здрави от нашите предшественици, а дори напротив. Едно възможно обяснение за този парадокс е наличието на избор. Хората са лакоми създания и често пъти, когато им бъде предоставена възможност да избират между няколко варианта, те биха се възползвали от всичките. На практика това се проявява всеки път, когато си мислим, че сме преяли до момента, в който се появи десертът. Тогава по магически начин се сдобиваме с още един стомах, в който сме способни да поберем доста завидно количество от сладкото изкушение. Храненето от един момент нататък вече не се диктува от нуждата от енергия а от жаждата за разнообразие. По този начин понятието "ситост" (а и стомахът ни) се разтяга до неузнаваемост. Затова понякога ядем от скука. И то не ядем каквото и да е – предпочитаме възможно най-"интересните" неща, до които можем да се докопаме, а същите обикновено са и най-калорични и най-вредни.

Има редица експерименти, които доказват валидността на подобно предположение. Сравнително наскоро публикувано в American Journal of Clinical Nutrition изследване демонстрира как разнообразието в диетата може да се асоциира със завишен калориен прием. В него учените на случаен принцип разделят 32 жени в две групи. Едната група има удоволствието да консумира макарони със сирене 5 пъти дневно в рамките на 1 седмица. Другата получава същото ястие (наред с други) само веднъж седмично за период от 5 седмици. В крайна сметка първата група е докарана до такова състояние на досада, че те започват да консумират около 100 калории на хранене по-малко от дамите, тънещи в разнообразие.

По подобен начин, през миналата година един американец на име Крис Войт се подложи на експеримент, при който в продължение на 2 месеца не яде почти нищо друго, освен картофи, приготвени по най-различни начини. На корем, при това :) В края на опита си, той не само, че тежеше с 9 килограма по-малко (предимно от подкожни мазнини), но беше спрял да хърка, беше подобрил инсулиновата си чувствителност, а нивата му на ЛНП (LDL или "лош холестерол") бяха намалели с 41%. Това, при положение, че картофите, се считат за недобър хранителен избор, поради бедното съдържание на нутриенти и високия гликемичен индекс.

Естествено, всичко това не означава, че трябва да изхвърлим съдържанието на хладилника си и да го заменим с кореноплодни. Може би просто ще е добре да помислим повече върху навиците си на пазаруване и хранене в контекста на разнообразието. Всички ние имаме емоционална нужда от него и то може да бъде много добра антистрес терапия. Важното е да сме в състояние да контролираме склонността си към свръхзадоволяване на тази потребност и като цяло да внимаваме с асортимента, с който се заобикаляме.