Такъв мъж ти трябва

"Отношенията във връзката трябва да са прости като две стотинки – любовта не може да се пресметне предварително".

Връзките, които имат шанс да станат дългосрочни, не бива да бъдат сложни. Колко време ще може човек да човърка в своя и в чуждия мозък на нон-стоп режим? Половин година, година, в особено занемарени случаи – две години. После на всички им омръзва и публиката, тъжно умълчана, напуска театралната зала, оставяйки героя да се поти сам на сцената в горещите лъчи на прожекторите.

Тъй наречените "сложни отношения", всичките му там "дойде си-отиде си" и продължителни разговори на възвишени теми са – с извинение – плод на излишъка от свободно време. Това не са правилни отношения. Сериозно. Това е като да отидете в автосалон и да искате "Бентли", макар парите да ви стигат най-много за първа вноска за най-жалкия "Опел". Можете да ходите с години в този автосалон, но все ще имате шансове само за "Опел". Ще казвате, че "Бентли"-то е единствената кола, която ви подхожда, ще надуете главите на всичките си роднини и приятели, ще правите кахърни физиономии и ще чупите пръсти, ще си съсипете живота, ще издигнете страданието си до ранга на фетиш, но нито веднъж няма да се замислите, че всичко, от което имате нужда, е една здрава и надеждна колица с работещ климатик, чиста тапицерия и добре подбрани гуми, която да ви достави от точка А до точка Б.

Писмо до бъдещия любим.

Връзките трябва да са прости като две стотинки. Няма значение дали човекът е гений-физик или стругаря Васко, няма значение с какво образование е и колко езика говори, колко жени е имал и дали умее да пише поезия. Важно е само дали се чувствате удобно с него. Ако той ви довежда до депресия, ако с него ви е също толкова зле, колкото без него, ако знаете, че няма никакви перспективи, ако той ви разбърниква мозъка и обича фразичките "Не съм готов", "Трябва да почакаме", "Трябва да си помисля" или "Това е много сложно" - пратете го да върви по дяволите. Дали сте го обичали наистина или това е било просто увлечение, ще разберете много по-късно, така че нищо не губите. Любовта като цяло е състояние, което не може да се определи. Често се бърка с привличането, уважението, навика, завистта, желанието да си разчистиш сметките и какво ли още не. От "сложни" отношения няма да получите нищо освен главоболие. Ако имате нужда от тази болка, ако не можете да живеете без нея, намерете в себе си смелостта да си признаете, че ви трябва не този конкретен мъж, а именно главоболието, което ви докарва той. Научете се да получавате това главоболие от по-продуктивни връзки, просто предупредете т-о-ч-н-и-я мъж, че в сряда и събота сте истинска кучка, за да се подготви за това. Отново и отново – отношенията във връзката трябва да са прости. С този човек ще имате да раждате деца, да въртите домакинство, да си правите планове, да ходите на гости, да общувате с роднини и като цяло да водите съвсем примитивно-консуматорски начин на живот. Ако си мислите, че това ще ви се размине, мноооого жестоко се заблуждавате.

Защо се влюбваме в лоши момчета.

Как става винаги? Поначало ни трябва висок-строен-красив-умен-богат-перспективен-сексапилен-романтичен, а чак много по-късно разбираме – разбираме ВСИЧКО – че ни е нужен просто човек, на когото да разчитаме, който да е до нас не само тогава, когато е получил правилното късо съединение в мозъка. А винаги. Винаги – разбирате ли? Затова надеждността е крайно важно качество. Той ще трябва да ви помага в НАЙ-трудните моменти от живота, когато всичко отива по дяволите и всяка крачка встрани води до крах. Затова отговорността също е крайно важно качество. Ще искате да споделяте с него радости и мъки, победи и поражения, мечти и тревоги. Затова умението му да съчувства и съпреживява е адски важно. Ще го опознаете от всички страни, ще се разбирате от половин дума, ще се напаснете в крайна сметка като супер-мега-точни зъбчати колелца, ще продължавате да се карате и да се сдобрявате, защото той все пак не е вие, той е друг човек, макар да се е приспособил към вас, както и вие към него. Затова търпимостта е просто задължително качество. Постоянно ще отстъпвате един на друг по частица от себе си, залък по залък ще отхапвате своите ергенски навици, това е наречено с тъй модерната думичка "компромис". Затова гъвкавостта също е много, ама много важна. И ще взимате важни решения, заедно и самостоятелно, решения, способни да променят настоящия ви начин на живот, така че без доверие връзката е просто немислима. Спомнете си, на 20 години не сте се и замисляли за тези неща, нали? Искали сте любимият да дойде да ви вземе със супер-готина кола, да ви подари букет и красиво да ви целуне по устата. Да се взирате в невероятно красивите му очи и да бъдете като на картинка. Да знаете – това изобщо не е важно. Все едно дали е красив или не, дали е висок или нисък, дали е строен или дебеличък, дали е сладкодумен или пелтек. Всичко, което ви трябва от него, е да знаете, че можете да се хвърлите с него и в огън, и във вода, да знаете, че когато той е до вас, всичко е наред. И че БЕЗ него ще ви е мнооооого по-зле, отколкото с него. Уверявам ви, когато погледнете назад след двадесетина години, когато все така ще се умилявате, докато му мерите температурата и ще му помагате да си пише завещанието, макар просто да е кихнал, когато спрете най-сетне да водите задушевни разговори "Накъде отиваме", защото ВЕЧЕ ще сте стигнали на нужното място – това ще е любовта. Любовта не може да се пресметне предварително. Никога. А за всичките тези "сложни" отношения – знам ли, отидете на курс по макраме. Или помогнете на сираци. Оставете горкия си мозък на мира, той и без това е затрупан с грижи.