На третия ден от месец февруари и след един от 12-те най-големи празници в годината – Сретение Господне, Православната църква почита Свети праведни Симеон Богоприемец.
Симеон бил благочестив старец от Йерусалим. За него легендите разказват, че е един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки. Той е един от първите, които е държал в ръцете си Исус четиридесет дена след неговото раждане.
На 40-ия ден след раждането Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм, за да бъде представен пред Бога. Симеон дълго чакал идването на Исус, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен.
Празникът е наричан още зимен Симеоновден. Според народните вярвания жените не бива да шият, режат, плетат, перат и да използват остри предмети, защото се смята, че това е един от най-лошите дни в годината – Симеон бележник (белязва хората с рани).
Първите три дни на февруари са наричани още и Вълчи празници, Трифунци или Мратинци.
Днес имен ден празнуват Симеон, Симион, Симо, Симона, Мона.
Лятното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Тогава празнуват и носещите това име.
Зимният Симеоновден, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките.
По това какъв човек първи ще дойде в къщата, се гадае какъв добитък ще се роди – мъжки или женски. Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да се хваща остър предмет. Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата.
Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома".
Добави коментар