На 20 декември празнуваме Игнажден. Според народните вярвания - празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Най-важната традиция за него е появата на гости в нашата къща. Ако първи влезе някой добър и заможен човек, това ще е на късмет за нас. Ако пък се случи да не добряк и богаташ, това няма да е за добро.
Но какво правим, ако никой не се появи?
Според старите български традиции, това било лоша поличба. Знаем, че тогава хората са били много близки един до друг и са живеели в по-малки общности и ако никой не е пожелал да посети дадена къща, това не говорело добре за стопанина - или означавало, че е много стиснат, или че има някаква болест в дома. Така че определено подобен тип случаи са били много редки. По тази причина някои домакинства се наговаряли предварително кой да посети другия, за да може да имат късмет и берекет през новата година. Това важало особено за хората с повече финансови възможности по онова време - всеки е искал да ги покани в дома си, за да го "полазят" пари и да няма недоимък.
Посещение на животни
Интересно е, че в някои краища на България се брои и посещението на дома от страна на животни. Тоест, ако някое чуждо животинче посети къщата, трябва задължително да му се остави храна, за да бъде доволно от тази си визита. Това е доста странна традиция, която е запазена в някои краища на страната, но като цяло на повече места се предпочита посещението на хора.
Ако никой не ни посети – какво да направим
Можем да използваме старата българска хитрост да уговорим наш гост. Можем да използваме някой близък приятел или съсед, с когото сме в добри отношения. По този начин ще се върнем към старата българска традиция за уговореното посещение, за да можем сами да си дадем добър късмет през новата година.
Добави коментар