Признаваме си, че хрумването да се направи паралел между две на пръв поглед различни неща - информацията и храната, не е наше. Взехме го назаем от индийския технолог и икономист JP Rangaswami.
Всъщност, човекът, който стои зад това име, има доста интересна автобиография. Мистър Рангасвами е роден в Калкута, Индия, където прекарва една голяма част от живота си. Там учи икономика и статистика в престижен колеж.
Впоследствие емигрира във Великобритания и работи като експерт по технологиите в няколко големи международни организации. А понастоящем е председател на стартираща телекомуникационна компания, както и на любопитна онлайн платформа на име School of Everything ("училище по всичко", в буквален превод от английски език).
Последната събира на едно място учители и ученици, които получават възможността да обменят идеи и опит помежду си. Свободни сте да я посетите, ако сте любопитни - тук.
Нещо повече, Рангасвами многократно е награждаван за приноса си в развитието на технологичния бранш. Освен всичко друго е активен блогър и редовно изнася вдъхновяващи лекции. А по време на едно от изказванията си пред публика представя тезата, че информацията е като храната.
Идеята
Тя се изгражда в ума на индийския технолог в продължение на няколко години, за да кристализира накрая в ясно и едносмислено послание.
Като всички нормални хора, специалистът забелязал, че в днешния свят сме буквално бомбандирани от всички страни с информация. Същата идва от хиляди комуникационни канали и става все повече и повече...
Така се стига до момент, в който тя до такава степен натоварва съзнанието ни, че все по-трудно успяваме да я обработим. А това може да ни донесе стрес, както и неспособност да се ориентираме в средата, в която съществуваме и се развиваме.
Според Рангасвами обаче, проблемът не в светкавичното производство на информация, а най-вече в начина, по който я консумираме. И точно тук експертът си позволява да свърже размислите си с храната.
Паралелът
За да бъде здрав, човек трябва да се храни балансирано, нали? А това го задължава да подходи към внимателен подбор на продуктите, към още по-внимателното им приготвяне и накрая – към разумния им прием, с оглед нуждите и спецификите на тялото си.
По същия начин обаче трябва да постъпваме и с информацията, убеден е икономистът.
Защото, ако продължаваме да се "тъпчем" с нея безразборно, без да се интересуваме от произхода ѝ, съдържанието и характеристиките ѝ, това може да се отрази много зле върху ума ни.
Изводите са, че е необходимо да осигуряваме на мозъка си качествена, смислена и добре подбрана информация, в умерени количества. Това ще ни позволи да отсяваме важните и съществени факти, ще ни направи по-сигурни и по-способни да се ориентираме.
Нашият коментар
Смятаме, че паралелът на индийския технолог е похвално успешен. Единствените ни притеснения са, че спазването на "информационен" режим е също толкова трудно, колкото следването на хранителен такъв.
Иска се зрялост, постоянство и разум, за да се грижиш за ума и тялото си. Успокояващото е, че мнозина се справят удивително добре с тази задача.
Вие от тях ли сте? :)
Добави коментар