Бозайниците, в това число и хората, са прекарали по-голямата част от еволюцията си в една изключително враждебна среда. Това е наложило на организма им да се съобрази и да им осигури максимално бърз начин за удовлетворяване на естествените нужди - процес, по време на който могат да ни хванат по бели гащи. Или дори без тях.
Както много други родители, Дейвид Ху, който е инженер по механика и университетски преподавател, е сменил солидно количество пелени. За разлика от другите родители обаче, това занимание е породило у техническия мозък на Дейвид въпроса как точно се случва изпикаването при останалите бозайници - колко течност отделят и какво време им отнема въпросното занимание.
Оказва се, че физиката на уринирането - неговите сили и тяхното въздействие върху струята, съвсем не са добре познати на науката, въпреки че самият проблем е стар колкото света. На вас може и да ви звучи несериозно, но ходенето по малка нужда си е голяма работа в света на хуманната и ветеринарната медицина, особено в контекста на стареенето. Много мъже с уголемена простата страдат от стесняване на пикочния канал и затруднено уриниране. Животинските лекари пък биха имали полза от лесен метод за диагностика на проблемите с отделителната система.
И така, Ху се заема за работа, като на първо време решава да провери каква е връзката между размера на пикочния мехур на животното, размера на пикочния канал и потока на струята. Пикочният мехур на кучето, например, побира около 1,4 литра течност, докато този на слона е с приблизителна вместимост 160 литра. Това са известни на науката факти, но никой досега не се е постарал да анализира динамиката, с която тези количества течност излизат на бял свят.
За да попълни тези дупки, преподавателят, заедно с няколко свои студенти, започва да заснема пикаещи животни под път и над път, но най-вече - в зоопарка. Учените допълват данните за изследването си с кадри от YouTube и въобще - извършват много щателно проучване по темата. Най-накрая правят подробен преглед на литературата, за да се информират за точните размери на уретрата и пикочния мехур на наблюдаваните животни.
Ху и колеги започват да съпоставят записите с логичното предположение, че по-големите животни ще се бавят повече от по-малките, защото имат да изхвърлят доста повече течност. Това предположение обаче бързо попива в пръстта.
"Въпреки че някои от тях имат хиляди пъти повече урина от други, всички те успяват да приключат за около 21 секунди", казва Дейвид Ху, чието изследване се появява преди няколко
месеца на сайта на университета Cornell. И ние сме объркани, но следват
пояснения...
По-големите животни не само имат по-големи пикочни мехури, но и по-дълги и по-широки пикочни канали. Дължината на пикочния канал увеличава силата на гравитацията върху урината, което от своя страна увеличава скоростта, с която въпросната урина излиза от тялото. Естествено, по-широкият пикочен канал също повлиява на тази скорост по положителен начин. Ето защо уталожването на малката нужда на при слона трае що-годе толкова, колкото и при котката. Удивително? Представете си сега, че първият може да ви удави, барабар с котката. Ето това е удивително!
Нещо важно на прощаване - златното правило не важи за животни по-леки от 1 килограм. Някои от тези гадинки успяват да се изходят за по-малко от секунда. Но и те са на дъното на хранителната пирамида, нали така? За тях е важно да приключат със златната си работа колкото е възможно по-бързо и да си обират крушите.
Добави коментар