Онези от вас, които обичат класическа музика, със сигурност са чували термините за задаване на темпо като Allegro, Largo, Andante и т.н. Има едно темпо обаче, което ми е особено симпатично, най-вече заради житейската философия, с която е натоварено. Allegro non troppo, мили дами и господа – бързайте, но не твърде много.
Сещате се за какво ви намеквам, нали? Цялото това погълване на храна, скорострелно сваляне на килограми, светкавично приключване на задълженията и мигновено пристигане до еди-къде си просто кара нас, хората, да се чувстваме износени.
И преди сме говорили за дауншифтърите. Но вече ми се струва, че повече от всякога трябва да успокоим топката не само, за да не станем жертва на създадения от нас самите стрес. За да живеем качествено е необходимо да се поспрем, да се поогледаме, да чуем идеите в главата си, да поемем глътка свеж въздух.
Много, много преди мен същото са осъзнали и други хора. Един от тях е италианският режисьор Бруно Будзето, който през далечната 1967 г. създава анимационния филм Allegro non Troppo – една шумна пародийна плесница, зашлевена на старата дисниева Фантазия.
В откъса от лентата, който ви предлагам да видите, съвременният човек е самозабравил се гигант, който унищожава света, в който съществува, за да постави със сила основите на модерния и "цивилизован" свят.
Анимацията, ще прощавате, е стара и изглежда недодялана и смешна, но за сметка на това посланието е вярно до болезненост. За времето, в което е създаден, филмът дори е бил революция. Дано следващите кадри ви накарат отсега нататък да бързате, но по-бавничко.
Добави коментар