Често пъти е много трудно да скрием вътрешните си преживявания от околния свят. Защото те се изписват по цялото ни тяло. Когато сме тъжни или потиснати, буквално се "свиваме в черупките си" – увесваме нос, раменете ни се отпускат напред, прегърбваме сме. В моменти на гордост изглеждаме по коренно различен начин. Тогава главата е високо горе, гърдите са изпъчени и сякаш много повече изпълваме пространството около себе си.
Повече от очевидно е, че емоционалното ни състояние оказва много сериозно влияние върху стойката на тялото ни. А дали и обратната зависимост е валидна? С други думи, възможно ли е жестовете, мимиките и позите да се отразяват на настроението и мислите ни? За щастие, по този въпрос има изследвания, според които изглежда, че е възможно, и още как.
В едно от тях участниците трябва да залагат пари в игра на зарове. Половината от тях са инструктирани да заемат "разгърнати" стойки с широко разтворени ръце и крака, докато другата половина са поставени в "затворено" положение със свити крайници. Хората с експанзивната поза проявяват много по-голяма склонност да поемат рискове при залаганията и демонстрират много повече власт в момента на хвърлянето на заровете. При тях са регистрирани и много по-висок тестостерон и много по-нисък кортизол (хормон на стреса), докато трае играта.
Друго изследване взема две групи студенти и по подобен начин ги
поставя в "затворена" и "отворена" стойка. Представители от двете групи участват при разиграването на различни сценарии в качеството си на мениджър или служител. Оказва се, че независимо от ролята
си, студентите с разгърната поза са били много по-уверени и властни в различните ситуации.
Резултатите от тези експерименти ни навеждат на размисъл по два въпроса.
Явно настроението се влияе от позицията на тялото. Има хора, чиято стойка е трайно затворена поради намалена гъвкавост и мобилност (мускулни дисбаланси). Това означава ли, че тези хора са предпоставени към нерешителност, ниска доминантност и субординация? По същия начин, по който е доказано, че временното парализиране на определени лицеви мускули се отразява върху способността за изживяване на емоции, които се изразяват чрез съкращаването на същите тези мускули.
Второ, променяйки мимиките, жестовете и позите си, ние можем да променим емоциите си. Много хора се опитват да насочат мислите си в положителна насока, за да си донесат добро настроение. Често се оказва, че това не е толкова лесно, защото мозъкът не винаги е подвластен на волята. Защо да не съществува алтернативен вариант, при който просто да се движим положително? Ако се усмихваме достатъчно упорито, бихме могли да бъдем по-щастливи. Ако стоим изправени и изпъчени, бихме били по-горди и по-уверени. Дори и да е трудно в началото. Понякога преструването може би не е чак толкова лоша идея...
Добави коментар