Възнамерявах да ви ги показвам с настъпването на лятото, но температурите неудържимо се покачиха и не издържах. Освен това, щом успях да прокудя зимата с материала за следите в снега, то с настоящото творение току-виж съм призовал лятото. Изкушавам се дори да опитам да приближа морето с няколкостотин километра, но това би означавало да оставя Източна България под вода, затова ще проявя милосърдие.
И докато си мечтая и ви говоря глупости, Андре Амадор разгръща творческия си потенциал къде-къде по-изразително. Дали защото като мен си пада по плажа или просто, защото го мързи да зачиства след себе си, той е избрал пясъка за свое "платно".
Това, естествено, е недостатък от гледна точка трайност на произведенията, но пък самият творец очевидно няма нищо против. Вие гледайте още в галерията, а пък аз ще ходя да си нахлупя два рапана
на ушите в очакване.... 
Andres Amador
Добави коментар