Да ви обяснявам за пореден път защо и как обичам чесъна, би било безсмислено и досадно. Вместо това ще ви кажа защо не го обичам. Защото е смрадлива малка гад, ето защо. Защото кара дамите да ме отбягват, когато съм бил с него. Защото ме прави аутсайдер, така да се каже. Вие знаете, че е така. А знаете ли защо е така?
Ясно е, че чесънът изобилства от множество съединения на сярата, които, попаднали в устата ви, се задържат там и вонят злостно и продължително. Не стига това, ами нашият герой съдейства за размножаването именно на онези бактерии в устната ви кухина, които отчасти са виновни за изпепеляващия ви дъх рано сутрин.
Дотук по всичко личи, че бедствието сякаш може да бъде преодоляно посредством умелото комбиниране на четка и паста за зъби. Да, ама личният опит подсказва, че по-скоро не. Това е така, защото някои от вече споменатите серни съединения успяват да се докопат непокътнати до кръвообращението ви. Тези вещества, и по-специално алил метил сулфидът, впоследствие се отделят от тялото ви чрез потта и дъха, което прави положението неспасяемо за един отчайващ период от време.
За някои решението на този проблем се крие в неяденето на чесън през светлата част от денонощието. Други вярват, че старателното измиване на зъбите и преживянето на стрък магданоз помагат. Трети пък следят какво науката има да каже по въпроса и откриват, че комбинирането на чесъна с продукти с високо съдържание на вода и мазнини, каквото е пълномасленото мляко, донякъде спомагат за неутрализирането на мириса на летливите вещества в него. Ето защо, ако трябва да избирате между кьопоолу и таратор, по-добре се спрете на второто. Или може би не?
Добави коментар