Има една приказка, че за да осъзнаеш истинската стойност на 100 лв, например, трябва да си наясно точно как се изкарват тези пари. По подобен начин, за да разбереш значението на хилядите излишни калории захар и алкохол, с които си се удостоил около именните дни през изминалата седмица, трябва да знаеш как се изкарват те. Или по-точно, как се изразходват посредством физическа активност. В противен случай можем да кажем, че калорията си остава едно сравнително абстрактно понятие.
Ето, дори и да имаме доброто желание да се поинтересуваме какво е калория, ще узнаем, че това е количеството енергия, необходимо за повишаването на температурата на 1 литър вода с един градус. Е, и? Ами, казват, че препоръчителният среднодневен калориен прием е около 2000 калории. Е, и?! Ъ-ъ...
Добре, да си дойдем на темата, защото тия работи няма как да се напишат сами. Преди около половин година беше публикувано едно любопитно изследване, разглеждащо разликите в младежкото потребление на подсладени безалкохолни напитки взависимост от начина, по който е оповестена тяхната енергийна стойност. В единия случай тази стойност е дадена като абсолютно число (брой калории), във втория – като процент от препоръчителния дневен прием, а в третия – под формата на времетраене физическа активност. Или по-точно: "Знаете ли, че за изразходването на тази напитка ще ви се наложи да потичате 50 минути?". Те явно не знаели, защото в третия случай закупените питиета намалели наполовина. Първите два нямали абсолютно никакво отражение върху обичайната динамика на продажбите.
Въпреки, че експериментът е сравнително малък и непредставителен, ефектът от него е доста правдоподобен. Разбира се, подобен похват за предоставяне на хранителната информация има своите недостатъци от гледна точка на това, че една активност може да "изгаря" различен брой калории взависимост от възрастта, теглото, здравословното състояние и още много други фактори, за които дори не можем да се сетим в момента. Но същото важи и по отношение на препоръчителния дневен калориен прием, който масово се използва за ориентир по етикетите.
inm.comДруг въпрос е как различните социални и възрастови групи (в случая експериментът включва предимно тийнейджъри от
афроамерикански семейства с ниски доходи) биха реагирали на подобна информация. Трябва да бъдат отчетени и рисковете от прекомерна физическа активност или хранителни разстройства (при момичетата),
например.
Въпреки това, идеята за подобен начин на комуникация с потребителите определено ни допада. Имайки предвид каква част от времето си прекарваме в състояние на обездвиженост, идеята, че половин кутия бисквити ще ни коства около 8 километра тичане, може би ще ни накара да се замислим много повече по въпроса за това колко и какво е редно да се яде.
Добави коментар