Бидейки страстни почитатели на тренировките, често забравяме, че някъде там съществуват хора, които не са като нас. Всъщност, като се замисля, по-голямата част от приятелите ми не изповядват каквато и да е форма на структурирана физическа активност. А като се замисля още малко, напълно ги разбирам. Тренировките не винаги са най-приятното занимание, а освен това сме чували, че за да има ефект от тях, те трябва да бъдат трудни и болезнени. И ако трябва да бъдем честни, някои видове активност просто не са подходящи за определени хора. Вземете за пример джогингът, който далеч не е най-добрият избор за обездвижен човек с наднормено тегло и високо кръвно налягане.
Преди време бях изключително скептичен по отношение на ходенето като "спорт". За мен това си беше нещо, което всеки прави по подразбиране и е с прекалено нисък интензитет, за да предизвика някакъв тренировъчен ефект. Впоследствие отидох на гости в чужбина на мой приятел, водещ доста заседнал начин на живот. И както повелява гостоприемството, домакинът ми трябваше да влезе в ролята на екскурзовод, за да ме запознае с града. Работата беше там, че аз се запознавам с нови места много трудно или с други думи – един ден обикаляне само възбужда апетита ми за още. Твърде лоши новини за моя приятел, който в края на същия този ден изглеждаше като пребит с камъни и беше склонен сам да си прегризе крака, само и само да не преживее същото нещо отново. В крайна сметка, не само, че го преживя отново, но потрети и почетвърти. И с всеки следващ ден издръжливостта му се подобряваше, като на петия ден момчето ми сподели, че не помни откога не се е чувствал толкова добре. Около година след това ми писа, че е превърнал ходенето в свой навик и с негова помощ е смъкнал около 7 килограма. Понастоящем обмислял скандалната възможност да си вземе карта за фитнес...
Бидейки страстен почитател на тренировките, и до ден днешен изпитвам трудност да
нарека ходенето "спорт". Но си давам сметка, че дори аз самият се чувствам и изглеждам по-добре в периоди с по-продължително пешеходство. Освен това, вървенето пеша има някои уникални предимства,
които съвсем не са за пренебрегване:
-
Може да бъде вместено по много естествен и неусетен начин в ежедневието. Това е нещо, което спокойно можете да правите между другото и не "прекъсва" живота ви, така както структурираните тренировки.
-
Не изисква специална екипировка, в това число и облекло. Единственото, от което се нуждаете са удобни обувки, но те са нещо, с което така или иначе трябва да разполагате.
-
Безгрижно е. Често възприемаме тренировката като задължение, което трябва да бъде свършено. Имал съм дни, в които съм се събуждал с мисълта, че ми предстои тренировка и не съм се успокоявал до нейното "отмятане". Подобно нещо никога не ми се е случвало преди или по време на разходка, независимо колко дълга е била тя.
-
Не предизвиква дискомфорт и контузии. Все още не познавам човек, който да се е травмирал или претренирал от ходене.
Разбира се, че ходенето не е в състояние да окаже същия ефект, който е характерен за по-интензивните видове натоварване. Но съществуват хора, за които то може да бъде истинска тренировка и стимул да по-нататъшно развитие. Има други, за които би било разтоварване и антистрес. А в най-лошия случай си остава един много добър начин за придвижване, който в никакъв случай не трябва да поднасяме в жертва на автомобилната индустрия.
Добави коментар