Първото ми колело беше Зайка. Второто – балканче. Третото беше ВМХ и го смятах за първия си "истински" велосипед. Години по-късно разбрах, че нямам ни най-малка представа какво е предназначението му.
Явно и децата преди мен не са знаели, защото ВМХ са се използвали за най-разнообразни цели. Всъщност, името им произлиза от английското bicycle motocross (в буквален превод велосипеден мотокрос) и се отнася не толкова до типа колело, колкото до самата спортна дисциплина. Корените й могат да бъдат проследени до Калифорния в началото на 70-те години на вече изминалия век и представлява състезания на пресечен почвен терен, наподобяващи мотокроса.
inm.comПрез 1975
година, когато една купчина хлапета започват да карат по бетонните канали на резервоара Ескондидо в Сан Диего, се появява и понятието фриистайл ВМХ. То постепенно претърпява развитие и се превръща
в екстремен спорт с подчертано каскадьорски характер, който доста напомня траяла. Практикува се предимно в населени места и основна цел в него е изпълнението на различни по сложност трикове или комбинации от тях. Главни помощници в
това начинание са както елементи от околната среда, така и специално конструирани съоръжения и препятствия.
ВМХ-колелата са конструирани с единствената цел да осигурят оптимално съотношение между здравина, лекота и маневреност. Те са сравнително малки по размер и са изключително изчистени откъм компоненти така, че при евентуално падане да бъдат минимизирани щетите по велосипеда и/или водача му. Обикновено са лишени от амортисьори, а в зависимост от поддисциплинатата – и от спирачки. Често на осите им се монтират степенки, които дават възможност за изпълнението на редица допълнителни трикове.
Както при всички останали фрийстайл (свободен стил) спортове, и тук няма специфични правила и изисквания за стила на каране. Акцентира се най-вече върху изобретателността и, може би, степента на безразсъдство. Може би ще е най-добре да видите сами:
Добави коментар