Доброто старо дишане! Толкова обикновено и непринудено, а както сме си говорили и преди – недокрай овладяно от нас. Убеждаваме се с всеки изминал ден обаче, че дори извън сферата на физическите упражнения, то трябва да бъде извършвано правилно.
В контекста на йогата сега се обръщаме към практиките ащанга и хатха, които предлагат няколко метода за това.
Нека разгледаме техниката на най-уравновесяващото и успокояващо дишане – дълбокото. За да го постигнем, е нужно да приложим практика, известна като
пранаяма (от хинди: прана – жизнена сила и яма –удължавам). Оттук следва, че названието на дихателното упражнение означава
удължаване, засилване или подобряване на жизнената сила (в случая това е дъхът).
Пранаяма при дълбокото дишане е пряко свързана с редуцирането на
движенията до минимум. Можете да заемете всяка поза, в която тялото ви се отпуска, но специалистите препоръчват асана падмасана. Поставете ръцете в
позиция дхяна мудра (при нея дясната ръка най-често се оставя да легне леко в лявата, а палците едва се докосват).
Изпънете врата и изправете гърба, за да може струята въздух да преминава свободно през тялото. Не се напрягайте, докато правите всичко това. Оставете единствено мускулите на стомаха и белите ви дробове да "действат". Цялостната подготовка е идентична с тази преди медитация.
Дълбокото дишане се състои от две фази, които могат да се окажат истинско предизвикателство. Като начало, успокойте целенасочено дъха си. Дишайте равномерно и възможно най-дълбоко за известно време. След като усетите, че това става трудно, започнете да поемате нормално количество въздух, както правите това в ежедневието. Когато отпочинете, започнете отново да дишате дълбоко. Повтаряйте това упражнение в продължение на няколко дни.
Издишането обикновено отнема по-кратко време от вдишането, затова трябва да балансирате двата процеса. За да се улесните, бройте наум.
Например, ако едно ваше вдишване трае 4 секунди, то трябва и издишването да приключва за същото време. Счита се, че сте усвоили първа фаза на дълбокото дишане, когато успеете да задържите това темпо и времеви граници в продължение на 10-15 минути без почивка.
Във втора фаза целта е да удължите времето си на издишане, така че вместо 4 секунди, то да достигне 5-6 секунди. Времевото съотношение между вдишване и издишане, което преследвате тук, е 1:2 (4 секунди за вдишване, 8 – за издишане).
Нека отбележим, че в този случай темпото на всяко вдишване трябва да бъде еднакво с темпото на всяко издишане. Разбира се, в началото ще ви бъде по-трудно, но след известна практика всичко ще дойде на мястото си. Както и при първа фаза, тази се счита за овладяна, ако задържите гореспоменатите параметри без почивка за около 10-15 минути.
След като се превърнете в майстори на тези две фази, съвсем естествено ще придобиете контрола да увеличавате продължителността на вдишването и издишането си в още по-голяма степен.
Дълбокото дишане може не само да увеличи капацитета на белите ви дробове, но и да подобри концентрацията. От последното пък, както знаем, зависи доброто ви представяне във всяка една дейност. Желаем ви пълноценни секунди и минути, изпълнени с много въздух за дишане!
Добави коментар