В предишната част говорихме за медитацията от философска гледна точка. Но тъй като думи без действия не са особено полезни, ще поясним как тя се реализира на практика, като опишем стъпка по стъпка един от начините за изпълнението й.
Вече споменахме, че човек се справя по-добре с проблемите, ако се абстрахира от емоциите, свързани с тях. Затова, ако сте решили да медитирате, най-напред откраднете миг от ежедневието и намерете някое тихо кътче, където да останете насаме. Разбира се, ако сте способни да се изолирате от всякакви външни дразнители, тогава нека улицата или претъпканият трамвай се превърнат във вашия оазис.
Готови ли сте? Тогава нека се отпуснем и заемем възможно най-удобната позиция. Целта е съзнателно да пренесем спокойствието до всяка част от тялото си, докато не накараме дори връхчетата на пръстите си да "забравят", че трябва да докосват или усещат движението на въздуха. Това е първата стъпка на пътешествието от тялото към ума.
Сега трябва да затворим очи – те са основното сетиво, чрез което умът ни възприема и
пречупва света. Да насочим поглед единствено към себе си.
Дори след като затворим очи, събитията от деня ще пораждат съзнателни и несъзнателни мисли под формата на движещи се картини и гласове. Ако изчистим от съзнанието си всички визии, породени се от случилите се неща, няма да има върху какво да размишляваме. Нека спрем потока на мисловната реч.
За да се пренесем над мислите си, се съсредоточаваме върху дишането. Не е нужно да вдишваме и издишаме дълбоко или по определен начин. Достатъчно е просто да дишаме и да позволим това да се случва от само себе си, естествено. Колкото по-добре правим това, толкова по-лесно ще изчезнат мислите.
Удобно е да си представим, че се сливаме със струята въздух. Малко по малко мисловната дейност ще се разреди, докато не изчезне, а въздушната струя ще става все по-тънка.
Така постепенно попадаме в състояние на не-мислене и пълно спокойствие. Това още е състоянието, наречено медитация.
От този момент нататък идва усещането за приток на енергия в цялото същество, съставено от тяло, ум и дух. Тя ще се влива в нас толкова повече, колкото повече медитираме. Това е вид енергия, която се явява и като балансиращ, и като зареждащ фактор. Ако съумеем да акумулираме повече от нея, ще се научим да се отпускаме и ще увеличим капацитета на ума в неговия комплекс от функции като памет, разбиране, реакция, координация, способност за комуникация, усещане за удоволствие.
Намаляването на стреса, развиването на ума, установяването на контрол върху дишането
са приложими както в ежедневието, така и в спорта.
Представете си само колко по-успешен ще бъде един гимнастик по време на състезание, например, ако е достатъчно концентриран върху представянето си, за да изпълни съчетанието си с перфектна координация, точност, увереност – игнорирайки подвикванията на публиката. В колективните спортове развитието на качества като концентрация, интуиция, спокойствие, са от не по-малко значение. Всички те могат да бъдат качествено подобрени чрез усвояването на енергията, която придобиваме, когато медитираме.
Нека опитаме да преоткрием собствените си способности. Медитацията не е абстрактно учение, а начин за себеусъвършенстване. Все пак, това е нещо, към което всички се стремим.
Добави коментар