Принципно има добра причина да сте чували за тробрианския остров Китава и тя съвсем не е свързана с невероятните условия за туризъм, които предлага той. Там през 1989 година попада шведскят лекар-изследовател Стафан Линдеберг и започва да установява някои доста "странни" неща.
На острова живеят 2 250 души. Всички те са традиционни земеделци. Прехраната им се състои от грудки (сладки картофи, таро), плодове, риба и кокос. Не зачитат млечните продукти, алкохола, кафето или
чая. Приемът им на олиа, маргарин, зърнени продукти и захар е пренебрежим. Въобще, "западните" храни представляват по-малко от 1% от калориите им. 21% от енергията в менюто им е под формата на
мазнини (17% наситени), 10% от протеин и зашеметяващите 69% - от въглехидрати.
Staffan Lindeberg
Нивото на физическа активност на китаванците е малко по-високо от това на средностатистическия западен човек, 80% от тях пушат ежедневно, а неопределен брой дъвчат бетел.
Едно от изследванията на Линдеберг разглежда извадка от 220 островитяни на възраст между 14 и 87 години и
ги съпоставя с техни връстници от шведски произход. Установено е, че представителите на примитивното племе имат по-ниски диастолично кръвно налягане и индекс на телесната маса и по-тънки кожни
гънки на трицепса. Систоличното кръвно е по-ниско в Китава при мъжете над 20-годишна възраст и жените над 60-годишна възраст. При мъжете над 40 и жените над 60 са по-ниски общият холестерол,
LDL холестеролът и аполипопротеин В.
Staffan Lindeberg
Друго негово изследване пък изучава как сърдечно-съдовите рискови фактори при китаванците се променят с възрастта. Резултатите от него са малко по-мъгливи, тъй като там възрастта на субектите не е потвърдена със сигурност а измерена с помощта на въпроси относно различни исторически събития. Липсата на сърдечно-съдови болести и мозъчни удари е "установена" по подобен начин – с въпроси за наличието на симптоми, подкрепени от сведенията на различни лекари, които твърдят, че не са се сблъсквали с тези състояния на острова. Тези си открития Линдеберг използва в подкрепа на теорията, че палеолитната диета (менюто на предците ни от 2 000 000 до 10 000 години преди настоящия момент), състояща се от чисто месо, риба, зеленчуци, плодове и ядки е ключът към перфектното здраве.
И друг път сме загатвали, че да си мислим, че знаем какво са яли хората толкова отдавна е, меко казано, наивно. Със сигурност обаче можем да кажем, че храната на китаванците коренно се различава от това, което понастоящем масово се проповядва като палео диета. Изследванията на доктор Линдеберг определено имат своите недостатъци, но в тях можем да открием достатъчно храна за размисъл по някои въпроси. На Китава здравето очевидно е доста по-добро, отколкото в някоя средностатистическа западна държава, независимо че 80% от населението пуши. "Парадоксалният" начин на хранене там вероятно има нещо общо с този парадокс.
Китаванското изследване е един от особено обезсърчаващите аргументи против твърденията, че въглехидратите са отровни, от тях се напълнява и т.н. Островитяните ядат особено високовъглехидратна диета (предимно нишесте), без да са с наднормено тегло или да страдат от диабет, сърдечно-съдови болести, инсулти и др. Тук имаме и доста скандален процент калории под формата на наситени мазнини, което пък е шамар в лицето на старата школа в диететиката.
Интересно е обаче, че на Китава средният калориен прием е по-нисък от този, характерен за модерните общества. Това ще рече, че може би основният фактор за контрол на теглото все пак си остава енергийният баланс.
Китаванският парадокс е един много добър пример за това, че няма такова нещо като универсална здравословна диета и, че индустриално преработените храни е най-добре да бъдат отбягвани. Всичко останало е въпрос на гледна точка.
Вашата можете да споделите с нас на https://www.facebook.com/FitWell.bg
Добави коментар