Дишането през устата е абсолютно нередна работа, освен, ако носът ви не е безнадеждно запушен (или не са налице сериозни дихателни проблеми). Защото, предназначението на устата е да изговаря думи, да дъвче храна, да поема течности, да пее (заедно с други органи) и понякога да се усмихва... А на носа природата е отредила една задача: да диша – равномерно, дълбоко и недотам дълбоко.
Някои, като йогините например, ползват носа и за всмукване на течности (обикновено това е разтвор от вода и сол) като част от пречистващите си ритуали. Смъркането на същите течности проповядва и народната медицина – за скоростно заличаване на явлението "течащ нос" :) Всички тези примери обаче са изключение относно употребата на обонятелния орган.
Но да се върнем на темата – защо определяме дишането през носа като правилно? Първо, кислородът, съдържащ се във въздуха, играе главната роля в енергоснабдяването на тялото. Белите дробове извличат тази енергия основно по време на издишане. Тъй като отворът на ноздрите е по-тесен от този на устата, те оказват по-голямо съпротивление на издишването и предотвратяват бързия излаз на кислород.
Вследствие на това, белите дробове разполагат с повече време, за да извлекат така необходимия енергиен заряд. Забавеното "изплъзване" на въздушната струя съдейства и за правилния обмен между кислород и въглероден диоксид – ако въглеродният диоксид се отделя твърде бързо, (както се случва при дишане през устата) това води до автоматично спадане на нивото приеман кислород.
Второ, не бива да забравяме, че използваме носа си и за да усещаме миризми. Благодарение на тях идентифицираме не само "приятните" и "неприятни" обекти, които ги излъчват, но и формираме памет, която после ни помага да постигаме или отбягваме по-лесно съприкосновението си с източниците им. Обонянието влияе върху цялостното ни поведение и участва в изграждането на инстинкта за самосъхранение.
Тези свойства дължим на факта, че обонятелните рецептори представляват директно продължение на хипоталамуса. Наричан още "мозъка на мозъка", хипоталамусът отговаря за голяма част от функциите в тялото ни. Неговият специалитет са вегетативните функции като сърдечен пулс, кръвно налягане, апетит, жажда, сънуване и събуждане и т.н. Оттук можем да заключим, че без употребата на любимия си обонятелен орган, в гореспоменатите функции на организма ни ще настъпят някои специфични безредици.
Никак не маловажно, но последно за краткото ни (и непретендиращо за пълна изчерпателност) изследване: ноздрите и синусите филтрират и затоплят въздушната струя, преминаваща през белите дробове. Дишането през устата не ни осигурява тази екстра. Друго предимство на синусите е, че те произвеждат азотен оксид, който в човешкия организъм има свойството да се бори срещу болестотворните бактерии.
Надяваме се, че това е една хубава бележка за хората, които имат навика да дишат през устата. Ами вие, драги приятели, ползвате ли носа си за дишане?
Добави коментар