Първия път, когато чух за рибен сос, бях настроен повече от скептично. Сещате се, че самата мисъл за ферментирала и втечнена риба в изтънченото ви ястие може напълно да изкара незапознатия кулинар от разположение на духа. Сами по себе си, миризмата и вкусът на рибения сос също не действат особено окуражаващо. Човек трябва да намери сили и да подправи блюдото с тях, за да разбере истинския им смисъл. А той наистина е дълбок и си заслужава първоначалния стрес, повярвайте ми.
Именно това ме кара да споделя с вас и настоящия съвет, който при други обстоятелства бих игнорирал. Неговата авторка твърди, че това тук е сухата разновидност на рибения сос. Иначе казано, рибена сол, дами и господа, или още един начин да не изхвърляме храна в кофата.
За направата й ще са ви необходими остатъчни кости от сьомга и известна доза търпение и оптимизъм. Най-добре е костите да са отделени преди термичната обработка на рибата, но вярвам, че и тези в чинията ви ще свършат работа. С помощта на вряща вода отделете остатъчното месо от тях и ги оставете за няколко дни, докато изсъхнат напълно. След това ги смелете възможно най-фино в кафемелачката или в мелничка за подправки*. Съчетайте в пропорция 1:1 с трапезна сол и ръсете на воля. Подходящи съчетания биха били не само задушени зеленчуци, но и готово свинско или пилешко месо.
Предвид минералното съдържание на костите, можете да разчитате, че тази сол ще е особено богата на калций, а авторката твърди, че в нея има и омега-3. Аз лично не бих ви посъветвал да разчитате твърде много на последното, тъй като рибените кости по принцип са с ниско съдържание на мазнини, а температурната обработка и сушенето допълнително намаляват шансовете за оцеляване на нестабилните полиненаситени мастни киселини.
* За да се отървете от рибената миризма, смелете известно количество суров ориз в уреда и след това измийте с топла вода и сапун
Добави коментар