Добре, добре, заглавието е крайно подвеждащо, но съгласете се, че именно то ви накара да отворите статията. Така и така сте тук, защо не поостанете? Днес ще си говорим за пъстротата на растителния свят и естествената наука, която стои зад нея.
Всъщност, всичко започна с един стар скеч на покойния американски комедиант Джордж Карлин, който се оплаква, че такова нещо като истински синя храна не съществува.
Въпреки цялото ми уважение към господин Карлин, просто не мога да се съглася с него. Да, бихте могли да поспорите по въпроса, че сините боровинки, синята слива и синият домат, например, не са достатъчно сини, за да заслужат имената си. Добре тогава, призовавам ви да ми кажете какъв е цветът на синия куандонг и Decaisnea fargesii (известна още като "мъртвешки пръсти).
Колаж: FitWell.bg
Не, не ми отговаряйте. И все пак, истина е, че синьото е сравнително рядко срещано в природата. За да разберем защо е така, първо трябва да разберем как изобщо стои въпросът с различните цветове на ядливите растения.
Съвсем общо погледнато, два основни вида химикали отговарят за украсата на тези храни. Жълтото, оранжевото и червеното се "произвеждат" от т.нар. каротеноиди, за които вече съм писал това-онова. Червена, лилава и синя пигментация може да има, когато в състава на растението влизат едни съединения, известни още като антоцианини (или антоциани; от гръцки: антос – цвете + кианос – синьо).
Сигурно ви прави впечатление, че в двете палитри има припокриване по отношение на червения цвят. Науката е на мнение, че той е особено важен за плодовете на растенията, тъй като много добре контрастира със зеления листен фон (листата са зелени заради хлорофила, който пък е зелен поради причини, за които ще си говорим друг път). Та, червеното и зеленото са визуални антагонисти, които не могат да се слеят, колкото и да им се иска (вие да сте чували за червеникаво-зелено?!).
inm.comТоест, ако вие сте растение и искате да произведете цвят или плод, който ще бъде
привлекателен за потенциалните му опрашители или разпространители, червеното е доста добър избор. Разбира се, може и да ви се наложи да намалите или увеличите нивата на червено в зависимост от
обстоятелствата. Знае се, че в тропиците жълтите и оранжеви плодове се радват на по-голяма популярност сред птиците. В по-умерените климати пък по-"вървежни" са тъмните цветове, които, логично, се
постигат с повече синьо от антоцианиновата палитра. Като цяло, обаче, винаги ще имате по-малко или повече червен цвят – ето защо съществуват доста лилави, но твърде малко истински сини плодове като
посочените по-горе.
Такива парадокси могат да възникнат в резултат от киселинноста, например. В киселинна среда (рН<7) антоцианините изглеждат розови, стават лилави в неутрални условия (рН~7), посиняват с увеличаване на алкалността (рН>7), а в напълно алкален разтвор са безцветни.
Е, бих се радвал, ако съм успял да провокирам размисъл или поне апетит. Точно сега аз лично бих изял една диня. Диня обаче няма, затова ще посегна на едни чужди череши, намиращи се на ръка разстояние вдясно от мен.
Добави коментар