Независимо дали сте ученици, студенти, офисни мъченици или пенсионери, има доста голяма вероятност да осъществявате поне едно от дневните си хранения паралелно с някоя друга дейност. Може би защото обядът пред компютъра се е превърнал в символ на професионална съвест, телефонът звъни непрекъснато, намираме храната за скучна или просто любимият ни телевизионен сериал се излъчва по време на вечеря, тенденцията е налице. И в нея на пръв поглед няма нищо смущаващо – защо човек да не прояви практичност и да не извърши две неща едновременно?
Лично аз, като човек, който много обича да вниква в съдържанието на чинията си, определено изпитвам затруднение да се концентрирам върху каквото и да било друго. Ако гледам филм или чета книга, после ги забравям много по-бързо. Ако работя, допускам грешки. Ако слушам музика, го правя повърхностно. Но да кажем, че не сте като мен и, че сте в състояние да се храните на автопилот, докато съвсем прецизно извършвате още нещичко. Тогава има доста голяма вероятност да поглъщате доста повече калории, отколкото са ви необходими и за това свидетелстват немалко изследвания на тема "апетит". Някои от тях показват как гледането на телевизия и слушането на музика водят до увеличен енергиен прием не само по време на самото ядене, но и впоследствие. Други отчитат, че колкото по-добре си спомняме какво сме яли на обяд, толкова по-малко ядем на вечеря.
Един подобен експеримент, проведен в Бристолския университет миналата година, се фокусира върху разсейващия ефект на компютърните игри, а именно – любимите на хиляди държавни служители (и не само) пасианси. За целта на 44 души е сервиран обяд със сходна енергийна стойност (~ 471,5 ккал), с тази разлика, че някои от тях се хранят необезпокоявани, а други – редят пасианс. Половин час по-късно се провежда дегустация на курабийки, а след нея доброволците имат за задача да изброят храните, присъствали в обедното им меню (общо 9) и последователността, в която са ги консумирали.
inm.comВ крайна сметка, ималите удоволствието да редят пасианс не само, че изяждат около два пъти повече курабии по време на
дегустацията, но и са доста по-затруднени да си припомнят какво са обядвали.
Авторите на изследването коментират, че разсейването възпрепятства способността за асоцииране на чувството за ситост със самия акт на хранене. Цитирани са три предходни опита, в които пациенти с амнезия и деменция демонстрират силен глад непосредствено след изобилно хранене, просто защото не си го спомнят (тези от вас с по-възрастни баби и дядовци може би знаят за какво става въпрос). Друго изследване пък показва как внимателното хранене довежда до много по-добро и трайно засищане и отново подчертава връзката между паметта и апетита.
Винаги ми се е струвало, че няма нищо по-тъжно от човек, който не поглежда в чинията си, докато яде. Независимо дали избирате, приготвяте или консумирате храна, подхождайте с нужното внимание и уважение към нея. Всички останали удоволствия и задължения могат да почакат и навярно ще бъдат реализирани много по-качествено впоследствие.
А вие, спомняте ли си какво обядвахте?
Добави коментар