Понятието клетка е било използвано за първи път през 1665 г. от английския учен Робърт Хук (1635-1703) по време на микроскопските му наблюдения върху парче корк. Виждайки малките кухини в материала, той ги назовал cellulae (в букв. превод от лат. ез. – малки стаи), понеже му напомняли за обитаваните от монасите килии.
Днес знаем изключително много за обзавеждането на тези миниатюрни стаички и това понякога ни помага да правим много по-информирани избори по отношение на физическата си активност. Затова докато едни хора тренират за повече мускули и сила, други тренират за повече митохондрии. Чували сте за последните и може би си спомняте това-онова за тях от часовете по биология. В противен случай, нека да ви опресня знанията набързо.
Митохондриите са едни бобонаподобяващи органели, които са масово известни с прозвището "клетъчни фабрики за енергия". Почти всеки организъм може да се похвали с тях. Някои едноклетъчни разполагат с една-единствена митохондрия, а клетките в човешкия черен дроб, например, могат да се похвалят с между 1000 и 2000 митохондрии на калпак.
Основната задача на митохондриите е да обработват хранителни вещества за производството на аденозин трифосфат (АТФ), който бихме могли да оприличим на енергийна валута. Във всеки един момент, независимо дали става дума за лежане, седене, ходене, тичане, или вдигане на тежко, нашето тяло използва АТФ. Счита се, че когато се занимаваме с по-нискоинтензивни дейности, нашите митохондрии произвеждат по-голямата част от енергията от мастни киселини, а със засилването на интензивността, те все повече започват да се обръщат към складираните в тялото ни под формата на гликоген въглехидрати.
Тези органели имат и други задачи, освен производството на енергия. Като например синтез на стероидни хормони (тестостерон, естроген и др.), регулация на инсулина, поддържане на клетъчното ниво на калций и др.
Всичко това би трябвало да ви подсказва, че са особено важни за здравето. Способността ни да произвеждаме нови митохондрии е от голямо значение за физиологичната ни възраст и за състоянието на невромускулната ни система. Идеята е, че с колкото повече митохондрии сме оборудвани, толкова по-безпроблемно ще се справят те с работата, благодарение на която ние живеем. Но както мускулите не растат от нищото, така и митохондриите не се размножават от гледане на телевизия. Това означава, че трябва да поставим организма в такива условия, които да го принудят да се усъвършенства.
inm.comТези условия се наричат спорт и по-конкретно – вдигане на тежко и/или интервални тренировки. Това не съм си го измислил аз, ами го пише в дебелите научни списания, където миналата година излязоха две изследвания по темата.
Първото от тях разглежда влиянието на краткотрайното, но високоинтензивно интервално трениране върху биогенезата на митохондрии. В него участниците изпълняват 4 30-секундни спринта на велоергометър с максимална скорост. Почивките между тях са от по 4 минути, с което се цели пълно възстановяване.
Второто пък цели да установи дали тренировките с тежести могат да попречат на производството на митохондрии, което преди това е било стимулирано с помощта на едночасово велосипедиране. Оказва се точно обратното – групата, която комбинира колоездене + тежести демонстрира много по-добра енергийна адаптация в сравнение с групата, която само върти педали.
Обичайте митохондриите си и се грижете за тях, защото те ще ви отвърнат със същото. Като бонус ще спечелите по-хубаво тяло и атлетически умения, което определено звучи като задоволително предложение.
Добави коментар