Когато ви казах, че това мозъкът е голяма работа, що се отнася до физически подвизи, изобщо не се шегувах. В края на миналата година учени от Мичиганския технологичен университет и Политехническия университет на Вирджиния публикуваха изследване, което разглежда как умственото натоварване се отразява върху мускулната издръжливост.
За целта те набират група от доброволци и с присъщото на хората с бели престилки чувство за хумор заставят част от тях да изпълняват упражнения за рамо и да смятат наум едновременно. Другата част просто трябва да изпълнява въпросните упражнения и да си мисли за каквото си иска. Това, което се отчита при двете групи, е колко бързо е настъпила умора в раменете и с каква скорост тези мускули възвръщат работоспособността си.
Както вече може би се досещате, групата на математиците губи сила и стига до отказ доста по-бързо от фракцията на свободната мисъл. Но въпросът е "Защо?" Коментарът на учените е, че продължителните мускулни контракции намират израз в намалена възбудимост на моторния кортекс (частта от мозъчната кора, която отговаря за волевите мускулни движения) и всяко следващо повторение изисква все повече внимание и концентрация. Ангажирането на мозъка със странична умствена дейност буквално го лишава от ресурсите, необходими за стимулирането на моторните неврони и в резултат отказът настъпва значително по-рано. С много по-прости думи, физическата издръжливост изисква фокус, а това е изчерпаемо качество, което може да "свърши" по-бързо, ако си мислим за други неща.
Може би това обяснява защо отличникът и здравенякът на класа не са един и същи човек. Но ако оставим майтапа настрана, настоящото изследване ни дава отговор на въпроса защо не е добра идея да тренираме пред телевизора или пък да се тътрим по бягащата пътека с книга в ръка, ако искаме да постигнем сериозни резултати. Вероятно това обяснява и защо след дълъг ден на умствен труд може и да не чувстваме реална физическа умора, но нито имаме нужната мотивация да се раздвижим, нито, ако го направим, ще сме достатъчно ефективни. Това е от значение и за начинаещите трениращи, които тепърва трябва да координират мускулите си и мислят за много неща едновременно ("Прав ли ми е гърбът?", "Стягам ли корема?", "Краката ми на нужната ширина ли са?", "Онази мацка загледа ли ме току-що?!" и т.н.). Поради тази причина в края на сесията те са по-изморени психически, отколкото физически, и може да се каже, че са тренирали по-скоро мозъка, отколкото мускулите си.
Иначе казано: внимавайте в картинката и се концентрирайте единствено върху това, което правите в настоящия момент. Ако сте супер стресирани или поради някаква причина страдате от липса на фокус, помислете дали да не намалите натоварването или въобще да не пропуснете заниманията си за деня.
Добави коментар