"Луд умора нЕма, само се поти!" Изключително интересно наблюдение, което вероятно е възникнало много преди науката да започне да изучава тънкостите на човешката физиология. Но народът винаги е бил интуитивен психолог (психиатър дори) и явно е знаел това-онова за свръхиздръжливостта на онези, които не мислят като другите. Нека сега се пренесем в съвременните условия, където един учен се опитва да хвърли малко повече светлина върху причините за възникването на небезизвестната българска поговорка, която никога не е чувал.
Самуеле Маркора е физиолог в Бангорския университет, Уелс. Един ден той и неговият колега Уолтър Стаиано поканват 10 спортиста в университетската лаборатория и ги приканват да изпълнят един много прост тренировъчен протокол. Всеки един от тях трябва да педалира колкото се може по-интензивно на велоергометър в продължение на 5 секунди, като се отчита постигнатата пикова мощност по време на това занимание. След това участниците продължават да въртят, но този път интензитетът е фиксиран на 90% от максималната им кислородна консумация. Целта им е да издържат възможно най-дълго време, преди отдаваната от тях мощност да спадне. Следва непосредствено повторение на 5-секундния тест за максимална мощност.
Затаете дъх за забележителните резултати... Маркора и Стаиано установяват, че по време на това второ тестване се отдава около 30% по-малко мощност, отколкото по време на първото, проведено в отсъствието на умора. Дотук нищо забележително. Това е, защото все още не съм ви казал, че мощността при втория тест все пак е била три пъти по-голяма от мощността в междинното каране до изтощение. Какво?! Ако участниците са педалирали с 242 вата и в един момент не са могли да поддържат това ниво, как точно са били в състояние да педалират с 731 вата в продължение на 5 секунди непосредствено след това?
Макар и прост, отговорът на Маркора и Стаиано напълно противоречи на масовото схващане за умората: "традиционно се приема, че изтощението по време на високоинтензивна аеробна дейност възниква, защото субектите не са в състояние да продължат да произвеждат нужната мощност въпреки волята си... За първи път демонстрираме, че това не е така... щом нашите субекти са били способни да генерират 731W в продължение на 5 секунди в състояние на умора, те със сигурност са имали физиологичния капацитет да поддържат 242W за много по-дълго време. Най-вероятното обяснение за високите постижения на втория тест е чисто психологическо. Участниците бяха наясно, че той трае само 5 секунди и това знание ги е мотивирало да положат допълнителни усилия след изпитанието по издръжливост, което беше с по-дълга и неизвестна продължителност."
inm.comИдеята на
Самуеле Маркора е, че истинската причина за умората е усещането за усилие (психологическият дискомфорт). Тоест, това, което наричаме умора, е не толкова въпрос на "Не мога!", колкото на "Не искам!"
Според него, невромускулната система е способна на много по-големи подвизи, но възприятията са тези, които ни пречат да ги постигнем. В това няма нищо невероятно, имайки предвид, че естествените
защитни механизми на тялото са програмирани по доста консервативен начин.
Много физиолози са правили сравнения между атлети със сходни физиологични показатели като максимална кислородна консумация, лактатен праг, икономия на движение и т.н. Някои от тях са шампиони, а други не са. Явно има нещо друго, което е предопределящо за техния успех. Лудост? Може и да не е точна диагноза, но е много вероятно да се намира някъде в главата...
Добави коментар