Пишейки днешния статус, просто нямаше как да не засегна една от любимите си теми, а именно – детския клек. Да, децата клякат с такава лекота, че карат това движение да изглежда като най-естественото нещо на света. И наистина е така. За съжаление, с времето престава да бъде естествено за една много голяма част от цивилизования свят. Някои казват, че това е нормално нещо вследствие от остаряването.
Ние предпочитаме да вярваме, че е резултат от цивилизования начин на живот. Какво ще рече това? Физиотерапевтът Кели Старет обича да казва, че неслучайно кожата на човешкия задник се различава от кожата на дланите или стъпалата. Това е така, защото тази чудесна част от тялото не е предназначена за употребата, която ние сме й отредили в качеството си на бели, работещи хора със сбъркано разбиране за комфорт. В английския език има един принцип, който гласи "use it or lose it”. Със сигурност разбирате какво стои зад него – всяко качество, което не подлежи на редовна практическа "поддръжка", бива занемарено. Ако днес спрете да движите лявата си ръка за период от двайсет години, какви ще бъдат нейните сила и мобилност в навечерието на 2033 година? Дали ще можете да вдигнете чаша шампанско за новогодишната наздравица? Ще бъдете ли в състояние да прегърнете приятелите си? Да помахате на непознатите празнуващи?
Добрата новина е, че никой от вас не е задължен да спира да движи ръката си. Още по-добрата новина е, че никой не е задължен да спира да клечи по всевъзможни начини така, както го е правил преди много време и така, както продължават да го правят много хора в недотам цивилизования свят. Целта на днешния материал е да ви накара да се почувствате зле относно собствената си мобилност, показвайки ви някои от тях.
Това, например, са няколко танзанийски хадзапи, за чиято диета съм споменавал в този материал. Следващия път, когато се съберете с приятели около огъня, можете да опитате да го направите по техния начин с риска да скъсате някое друго сухожилие. Интересната част е от 0:55 нататък.
Това пък са индианците яномами, които живеят в тропическите джунгли в делтата на Амазонка. Техните умения в клякането могат да бъдат забелязани на 2:33 и 4:18.
За финал ви оставям в компанията на африканските бушмени. Тези хора също не познават стола.
Представете си каква би била разликата, ако времето, което прекарвате седнали пред компютъра, беше време, посветено на клечането. Можем да се обзаложим, че дори и малките деца щяха да завиждат на формата ви.
Харесва ви да се чувствате потиснати от хора, които не са виждали компютър през живота си? Елате при нас във фейсбук и ще се погрижим да ви поддържаме в това състояние.
Добави коментар