С раница на гърба и с вяра в сърцето по Камино де Сантяго

Пътища, маршрути... Толкова са много, че понякога е трудно да избереш по кой точно да поемеш. Едни тръгват напред и само нагоре. Други се отклоняват от първоначалната посока, връщат се назад и започват отначало. 

А трети избират да вървят по тъпкания повече от хилядолетие Камино де Сантяго, който е сред най-известните поклоннически маршрути в света.

Всяка година милиони ентусиасти тръгват по свещения път, дълъг близо 800 км. Той започва от Южна Франция и свършва в испанската област Галисия, като крайната цел е катедралата в Сантяго де Компостела. Поклонниците го изминават в чест на св. апостол Иаков – един от любимите ученици на Исус, загинал мъченически в името на Христовата вяра.

В този ред на мисли, сега ще ви срещна с един истински поклонник. Неговото име е Родислав Стефанов и само преди броени седмици на пазара се появи първата му книга, в която той описва своите преживявания по Ел Камино.

В творбата е събрана и систематизирана ценна историческа, географска и културна информация, касаеща въпросния маршрут. Книгата представлява истински полезно и вълнуващо четиво за всеки, който възнамерява да тръгне по Камино де Сантяго (известен още и като Камино Франсес).

Днес, след две реализирани пътувания до Сантяго де Компостела, Родислав е друг – по-добър и по-пълноценен човек. Убеден вегетарианец, непушач и християнин, той живее с мисълта, че най-ценното нещо в живота са хората, които са до теб, и които те разбират.

Моля, последвайте мислите му в интервюто:

Здравей, Роди, разкажи ми как се реши да тръгнеш по Пътя на Сантяго?

Родислав СтефановПреди няколко години синът ми бе жестоко пребит в центъра на Франкфурт, където живея. Когато видях как детето ми умира в ръцете ми, аз се помолих на Бог и ние сключихме сделка. Обещах му коренно да променя отношението си към света и към хората. Бях готов на всичко само и само синът ми да остане жив. Бог удържа обещанието си и аз моето. Всъщност, обещах три неща:

Първо, да бъда добър към хората. Второ, да спра да ям месо, по-точно - да не убивам, за да се нахраня. И трето, да направя това поклонническо пътуване.

Знаеше ли къде отиваш?

За Камино де Сантяго знаех отпреди от книгата на Ханс-Петер Керкелинг. Допусках, че е свято и силно място, но не предполагах, че е толкова специално, колкото се оказа впоследствие.

Така, след като синът ми се стабилизира, придружаван от съпругата ми, през 2010 г. реализирах първото си пътуване до Сантяго. Тогава обаче нямах опита и нужната информация, за да почувствам магията му.

След като се върнах в Германия, започнах да си спомням разни неща. Темата ме заинтригува, реших да си набавя специализирана литература, за да науча повече за този маршрут. Впоследствие започнах да описвам преживяванията по време на Камино на белия лист. Неусетно се събраха около 100 страници записки.

Но това бяха по-скоро географски и исторически данни. Във въпросния опис нямаше герои, нямаше живот. Затова през 2011 г. реших да направя второ пътуване, но този път - подкрепен от събрания опит и по всички поклоннически правила. Какво ще рече това?

Тръгнах сам с раницата си, спях в приютите и през цялото време се опирах основно на вярата си в Бога и в това, че хората са добри и, че ще срещна много съмишленици, крачещи по Камино (което се оказа вярно).

На третия ден скъсах записките си, защото осъзнах, че преди просто съм вървял по Пътя, без да вникна в основната идея на поклонническото пътуване. Книгата ми "Камино де Сантяго" е плод на второто ми пътешествие. Всичката информация в нея е целенасочено събирана, обработена и редактирана.

Нужна ли е на човек предварителна физическа подготовка преди да тръгне по Камино?

Не искам да кажа, че такава е задължителна, но е желателна.

Родислав Стефанов

В книгата описваш как, въпреки дългите преходи, през цялото време се чувстваш пълен с енергия. Вървял си с часове (понякога по 40 км на ден), а не си усещал умора. Как си го обясняваш?

Някъде след петия ден Пътят сам те води, Краси. Няма значение колко е труден. Той ти дава неизчерпаеми сили. По него може да тръгне всеки. Аз, например, видях хора в инвалидни колички или такива, чиято крачка бе по 15 сантиметра... Но тъй като вярата ги крепеше, всички те стигаха до крайната цел.

Родислав Стефанов

Само вярата ли?

Категорично само тя. Вярата и това, че този път е под закрилата на св. Иаков, колкото и странно да ти звучи.

Родислав Стефанов

Ти си пътувал сам, но непрекъснато си срещал поклонници като теб. Би ли могъл да им направиш някакъв профил, да ни кажеш какви са те?

Има няколко класически причини, които могат да подтикнат някого да тръгне по Камино. Вярата и търсенето на Бог са безспорно най-сериозните.

Хората, които ходят по този път, са много чувствителни, стойностни и мислещи личности. Мнозина от тях са преживяли някаква наистина голяма драма. Има и такива, които се молят за изцеление...

Съществуват и поклонници, които по-скоро бих нарекъл туристи. Те тръгват заради приключението. Представят си, че ги очаква голям купон и неспирна забава. На петия-шестия ден обаче разбират, че са сгрешили с избора на мястото. Или се отказват, или просто се променят. Но всеки, извървял Камино де Сантяго до последния километър, след това е променен духовно.

А усети ли някаква трансформация във физическо отношение? По-здрав ли се чувстваш?

Определено! Вървейки по пътя, с всеки изминал километър се чувстваш все по-силен и ставаш все по-fitwell :)

Най-трудни са първите два-три дни. Не само, защото в началото етапите са предимно с големи изкачвания, а защото тялото не се е адаптирало към новите условия. Като цяло, най-важна е духовната настройка, както и това да нямаш страх от нищо. Нито от дъжда, нито от ходенето...

За себе си съм разбрал и нещо друго: веднъж стане ли поклонник, човек остава за цял живот такъв. Научава се да задоволява потребностите си с малко - да се засища с парче хляб и някакъв плод, например.

Поклонникът може да сложи раница под главата си и да заспи дори на поляната. Претенциите му към заобикалящия свят са минимални. Разбрал е колко малко е нужно на човек, за да съществува...

Както и, че това, заради което си заслужава да се живее, е най-вече щастието да споделяш дните си с хора, които те разбират. Всичко останало е суета и материализъм, които не могат да ни направят щастливи.

Коя е най-впечатляващата ти случка от Камино?

Не мога да кажа, че имаше най-впечатляваща - всички бяха такива. Защото стандартните ежедневни преходи са около 25 километра. С други думи, по време на тях човек непрекъснато среща нови и различни хора, сблъсква се с разнообразни ситуации.

Що се отнася до мен, аз изминавах и по по-дълги разстояния. Затова не намерих спътник, който да удържи на темпото ми.

Е, известно време компания ми правеше един канадец, който беше доста спортен и вървеше много. Но на четвъртия ден и той ми каза: "Ти не ходиш като нормален човек, сякаш някаква ракета те носи..." Впоследствие се разделихме.

Родислав Стефанов

Пред опасни ситуации изправи ли се?

Разбира се. Преминах през няколко критични момента, в които чувствах, че се разболявам – втрисаше ме. Може би бях получил слънчев удар или се бях преуморил.

Когато усещах, че се разболявам, хапвах повече плодове, вземах два аспирина с витамин C и толкова. Тези медикаменти, като цяло, трудно могат да те излекуват. Но на мен ми помогнаха :)

Защото вечерта преди да си легна, се молех на св. Иаков да ми даде изцерение и сили, за да извървя Пътя докрай. И на другия ден бях здрав.

Родислав Стефанов

А какво имаше в раницата ти?

Не е хубаво да казвам какво имаше в раницата ми, защото тя съдържаше близо 5 кг проспекти и книги, които са абсолютно излишен багаж при подобно пътуване. Но аз нямах моята книга. Затова, когато я издавах, направих така, че тя да тежи само 330 грама. В нея е събрана най-важната информация, от която човек има нужда, преди да тръгне по Камино. 

Иначе, багажът трябва да е много прецизно подреден, тъй като екипировката е по-голямата част от подготовката. Раницата, например, не трябва да надвишава 10% от собственото тегло. В нея не е препоръчително да се слагат ненужни вещи, а само най-необходимото.

Добре е човек да носи поне три чифта бельо, както и три чифта специални чорапи – такива, които имат втъкани сребърни нишки в тях, за да абсорбират влагата.

Обувките също са от съществено значение. Моите бяха много добри и удобни - германски с италиански дизайн. Спалният чувал е задължителен, защото може да ти се наложи да спиш на открито, а и в приютите не се предоставя спално бельо – спиш в чувала си.

Имаше ли проблеми със заспиването в стая, пълна с непознати?

Не. Такъв проблем може да има само някой, който не е тръгнал с вяра по пътя. Е, в началото наистина ми беше малко неудобно, защото в едно помещение спят по 40, 60, а понякога и повече души. Всеки хърка, пъшка и т.н.

Но когато човек знае за къде е тръгнал и в името на какво го прави, игнорира всичко и заспива. Дори целият приют да се тресе, няма значение. Всичко е във вярата, в предварителната нагласа, Краси. Ако имаш очаквания за луксозни удоволствия и преживявания, по-добре не тръгвай...

По отношение на храната какво ще ми кажеш?

Всеки поклонник може да се възползва от т. нар. поклонническо меню, което струва около 10-12 евро и се предлага навсякъде. Но, общо взето, то е извор на финансово облагодетелстване за тези, които го осигуряват. С други думи, ако питаш мен, същите не са особено добросъвестни, а храната не е добре приготвена.

Иначе, по пътя има безброй супермаркети и барчета, цената на хранителните продукти в Испания е изключително ниска. Аз самият пазарувах от подобни места. Обикновено, ежедневното ми меню включваше една чушка, малко сирене и две-три хлебчета. За десерт: 3-4 праскови или 100 – 200 гр череши, защото точно тогава бе периодът на черешите. Хубаво е сутрин да се хапва нещо сладко – например, суха паста, за зареждане с енергия.

Кафето също е важен момент. То е това, което ти дава първия тласък за деня. Страхотно е и е безкрайно евтино, струва едно евро. Препоръчвам фрешовете, които също се предлагат навсякъде по Пътя. Един огромен фреш също е 1 евро, изцеден пред теб от зрели портокали.

Обичах и т. нар. шоколадови кроасани. Те са квадратни, вътре са с шоколад, изключително вкусни и струват броени центове. Иначе казано, храната е много евтина и препоръчвам всеки сам да си я осигурява, а не да разчита на поклонническото меню.

Има немалко възможности и да си готвиш, но това е излишна загуба на време – време, което можеш да използваш за размисли или за разглеждане на различни исторически забележителности. Всъщност, яденето далеч не е най-важното нещо на това пътуване. Кулинарните си способности човек може да показва на други места...

Родислав Стефанов

Кое все пак е любимото ти ядене?

Имам много любими специалитети. Но най-вече любими са ми тези, които аз сам си приготвям. Обичам да си правя супи, например. В тях задължително фигурират зелето (прясно или кисело) и корените. Обожавам кореноплодните зеленчуци - пащърнака, целината, магданоза. Обичам също сурови чушки със сирене, доматите. Обичам да си правя и баница със спанак или праз. Изключил съм от храненето си полуготовите храни.

В книгата поставяш основен акцент върху две неща: върху устройството и историята на църквите и мостовете – защо?

Това не е случайно. Църквите са тези, които ми даваха енергия по Пътя, а мостовете ми помагаха да преодолея препятствията. И това не само на мен, а и на милионите поклонници, вървели по Пътя. Затова им отделих заслужено място.

Родислав Стефанов

Смяташ ли, че си открил формулата на щастието?

Да. Аз съм щастлив.

Нещо ще пожелаеш ли на читателите ни?

Пожелавам на всички да успеят да извървят своя Път и искам да ги поздравя с "Буен Камино*!"

*Добър път! - в буквален превод от испански език