Ако ви се отвори път към Южна Корея, непременно отскочете до провинцията, където можете да се срещнете отблизо с местната традиционна култура. Мястото, за което ще ви разкажем днес, се намира до някогашната столица на корейския будизъм – град Кьонгджу, разположен в източната част на страната.
Пулгукса, чието име в превод означава "храм на будистката земя", стои на челно място в списъка на историческото наследство на страната. Признат и за световно културно наследство на ЮНЕСКО от средата на миналия век, със своите внушителни постройки, площ и мистично излъчване, този будистки храмов комплекс наистина представлява огромно духовно царство.
Руслана РусеваОсвен паметник на културата и архитектурата обаче, Пулгукса е и прекрасен природен парк –
като се започне от езерото с огромни риби на входа му и се стигне до опасващите територията му високи вековни дървета. Тъй като една истинска разходка из храма отнема поне няколко часа, ви
предлагам един кратък панорамен поглед към някои от най-впечатляващите му компоненти.
Тръгваме по пътя към основната храмова сграда и там се сблъскваме с Четиримата пазители. Това са статуи на свирепи "титани" от индуистки произход, чиято задача е да унищожават враговете на будизма. Те са помощници на Буда и защитници на будистките светини. Усещаш яростния им поглед впит в гърба си дълго, след като се отдалечиш от поста им.
Поради старостта й и от съображения за сигурност, централната храмова сграда е забранена за посещения. Заставайки в предната й част обаче можем да се полюбуваме на стръмно стълбище, разделено на горна и долна секции, носещи съответно имената Мост на синия облак и Мост на белия облак. Двете стълбища имат общо 33 стъпала – броят им символизира 33-те стъпки към просветлението.
Във вътрешността си комплексът Пулгукса крие нещо уникално. Представете си как излизате на една безмилостно напечена от слънцето площадка. Изведнъж пред замаяния ви поглед се изпречва пагода със семпло, но пленително каменно тяло. Това е Соккатап – многовековната пагода на Буда Шакямуни.
Соккатап е по-ниската сестра на Даботап – разположената срещу нея 10-метрова и по-богато орнаментирана каменна пагода, чието изображение днес краси монетите от 10 вона. Около двете каменни постройки са разположени помещения, в които посетителите могат да да разгледат безценни статуи на будистки светци.
В крайната част на същия двор погледа привлича висящият шаран от разноцветно дърво, лапнал мистериозна топка в устата си. Будистките монаси всяка сутрин бият с пръчки по двете му страни, докато четат сутри. Тази риба символизира разпространението на будизма в цялото подводно царство.
Руслана РусеваОткъм опашката на дървения шаран стои плоча, изработена от бронз и желязо. Нейната функция е
същата като тази на рибата, но тя символизира небесните селения и задачата й е да накара всички небесни обитатели да чуят гласа на Буда. Подобно на камбанения звън в западната култура, този в
източната е натоварен с богата и разнообразна семантика. Като цяло обаче, в будизма звънът на камбана е метафора на просветлението.
Излизайки от това пространство, започва по-лежерната разходка из сенчестите пътечки на парка. Край някои от тях се забелязват малки възвишения от натрупани един върху друг камъни. Те са дело на посетителите на храма. Местните хора вярват, че натрупаните на свещени места камъчета сбъдват съкровените им желания...
При мисълта за отправени молитви и разни желания, забавяме мечтателно крачка. И спираме будистката приказка дотук, за да ви пожелаем да идете на подобно място някой ден. Нека дотогава всяко камъче, което срещнете по пътя си, да сбъдва по едно от съкровените ви желания.
Повече от храмовия комплекс вижте в галерията.
Добави коментар