Чуфата е многогодишно растение с лечебни свойства, което вирее на места с умерен и субтропичен климат. Познато е още като земен бадем и тигрова ядка. То има добре развита коренова система с множество тънки издънки, върху които се образуват ядливи клубени/грудки с жълтеникав, розовеещ или тъмнокафяв цвят (в зависимост от сорта на растението). Месестата част на чуфата е бяла и хрупкава, консистенцията й е твърда, вкусът сладникав и наподобяващ този на бадем, а ароматът – ядков.
Състав и хранителна стойност
Чуфата е ценен хранителен продукт с богат витаминно-минерален състав. В клубените на растението се съдържат липиди, олеинова киселина, витамини А, В и С, желязо, фосфор, калций, магнезий, цинк, мед, селен, йод и натрий. В 100 грама чуфа има 13 грама въглехидрати, 18,6 грама белтъчини, 53,7 грама мазнини и 609 ккал. Дневната необходимост на човек от растителни мазнини и незаменими киселини се осигурява от консумацията на 150 грама от продукта.
Енергийното съотношение между белтъчини, мазнини и въглехидрати е 12%:79%:9%. Съдържанието на захари е до 30%, на мазнини – до 35%, а на нишесте – до 20%.
Интересно е, че по хранителната стойност чуфата превъзхожда фъстъците три пъти.
Ползи за здравето
Чуфата е източник на естествени белтъчини, минерали и витамини. Растението не съдържа глутен, което го прави подходящо за употреба от хора с непоносимост към този белтък. То има лечебни свойства, които подпомагат:
- подобряването на умствените способности;
- увеличаването на работоспособността;
- забавянето на процесите на стареене на тъканите;
- укрепването на костната тъкан;
- повишаването на имунитета;
- понижаването нивата на кръвната захар, на холестерола, на триглицеридите в кръвта;
- предотвратяването на атеросклероза;
- разширяването на кръвоносните съдове;
- извеждането на токсините от организма;
- нормализирането на храносмилателните органи и подобряването на обмяната на веществата;
- възстановяването на нервната система;
- мускулната активност.
Чай от листата на растението помага за пречистването на тялото от радионуклидите.
Настойката, приготвена от листата на земния бадем, действа общоукрепващо, антибактериално и успокояващо върху организма.
Употреба на чуфа в кулинарията
В кулинарията се използват грудките на земния орех. Те може да се консумират в суров вид, сушени, задушени, пържени или под формата на масло, което по качество и хранителна стойност по никакъв начин не отстъпва на зехтина. Ароматът на растителната мазнина наподобява този на бадемовото олио. Маслото от земен бадем се използва за овкусяване на салати, за пържене, при консервиране на продукти, добавя се в сладкарски изделия.
Най-ценна за организма е прясната чуфа, в която се запазват всички хранителни вещества, дадени й от природата.
От печени смлени плодове се получава брашно, което се използва за приготвянето на кексове, торти, бисквити и халва.
Чуфата се съчетава прекрасно с ванилия, кардамон, канела и цитрусови кори. Растението се добавя в супи, извара, салати, каши и задушени зеленчуци, за да обогати вкусовите характеристики на ястието и да го насити с витамини.
От чуфа се приготвя напитка с лечебен и терапевтичен ефекти, позната като мляко от чуфа. То се получава, като една част нарязани или смлени пресни клубени се залеят с четири части топла преварена вода. Двете съставки се разбъркват и се оставят в хладилник за един ден. След това се блендират и сместа се прецежда през ситна цедка. Може да се подслади с мед или захар, както и да се подправи с канела или ванилия на вкус.
Изтоник: Framar.bg
Добави коментар