Ако има нещо, което може да срине имиджа ми на здравословно хранеща се личност, това е нежеланието ми да ям плодове. Винаги е било така. Трудно ми е да посоча конкретна причина, но ако трябва да направя едно хаотично предположение, то ще е свързано с невероятните усилия, които изискват повечето от тях, преди да станат годни за изяждане.
Все ми се струва, че предполагаемо присъстващите в тях витамини и полифеноли не си заслужават цялото това белене, рязане, чистене, ровичкане, човъркане, цапотене и плюене на семки. Естествено, има разни благородни представители на плодовото царство, които са сравнително лесни и интуитивни за употреба. С тях съм в що-годе здравословни взаимоотношения.
В другия край на този спектър обаче стоят недоразумения като нара, за който отдавна чувам, че е страхотен. Така и не можах да се уверя в достоверността на въпросните слухове, защото съм убеден, че има милиарди по-добри начини за прекарването на едно денонощие от това да чистиш нар. Няма какво да ви обяснявам, сами знаете за каква неблагодарна борба иде реч.
Моето излияние щеше да приключи дотук или дори нямаше да се състои, ако преди няколко часа не бях попаднал на един клип. Това ми откритие може да се сравни по важност единствено с момента, в който осъзнах, че Дядо Мраз всъщност е съседката от горния етаж. То касае третирането на споменатия вече нар със скоростта, с която въпросната съседка успяваше да изчезне, след като оставяше чувала с подаръците пред вратата и натискаше звънеца. Самата процедура се състои в следните прости действия:
-
разрязване на плода наполовина
-
леко разтваряне на кората от всички страни така, че да се поразделят и поразмърдат отделните зрънца
-
бой по дъното на всяка от половинките с дървена лъжица, докато съдържанието им не ги напусне
-
победоносно натъпкване на устата ви с нар!
Оставям визуализацията на въпросните действия на новия си интернет кумир, който е по-многословен и от мен:
Добави коментар