Ако искате да ме подкупите, можете да го направите съвсем лесно: просто ми сгответе карфиол. Начинът на приготвяне няма никакво значение за мен, защото обичам споменатия зеленчук във всичките му кулинарни реализации.
Признавам си, че белобрадкото спечели обичта и доверието ми отдавна - не само с неповторимия си вкус, но също и с безспорните си хранителни достойнства. Чисто информативно, ще ви кажа, че за негов далечен прародител се смята дивото зеле – растение, за което се твърди, че произхожда от Мала Азия.
Преминал през много трансформации, карфиолът започнал да се отглежда засилено в региона на Средиземноморието, където от 600 г. пр. Хр. бил на особено голяма почит в Турция и Италия. Във Франция придобил популярност едва през 16 век, след което бил успешно култивиран и в Северна Европа. Известно е, че най-големите му производители днес в световен мащаб са: САЩ, Франция, Италия, Индия и Китай.
Защо е толкова супер ли? Причините са много. Но преди всичко: белият другар може да се похвали с високо съдържание на фитонутриенти – вещества с мощно противоокислително действие. Между тях задължително трябва да споменем сериозното присъствие на аскорбиновата киселина, на бета-каротина, на мангана и на много др. Всички те се борят с нокти и зъби срещу оксидативния стрес и предпазват клетките от преждевременно стареене и нарушения.
Едновременно с това, сладуркото е прилично екипиран с фибри (3 грама за 100 грама) и може да се каже, че е добър източник на протеин. Затова е и предпочитана алтернатива от немесоядни за евентуално компенсиране на дефицита на белтъчини. Отличава се и със своите противовъзпалителни свойства, за които е отговорен най-вече съдържащият се в днешния герой витамин К.
Но най-хубавото е, че зеленчукът изобщо не е калоричен. В 100 грама ще откриете само 25 калории, което го прави отличен приятел на диетуващите.
Знайте, че размерът на карфиола не е правопропорционален на качеството му. Той може и да е по-малък, но също да е вкусен. При покупка, избирайте чисти глави с кремаво-бял цвят, без петна и оцветявания. Повечето и дебели листа около зеленчука означават, че той е по-защитен от разваляне и следователно – по-свеж. Складирайте несготвения продукт в найлонова или хартиена торбичка в хладилника. Би трябвало там да издържи в срок около 1 седмица.
А ако наистина сте решили да ме подкупвате, можете да го направите с ей тази рецепта – реализирайте я и съм ваша! После задължително посетете и фен-страницата ни във фейсбук, за да почерпите и компанията.
Добави коментар