Вярно е, че традициите не са това, което бяха, но ние все още таим привързаност към тях. Даже имаме любим обичай за началото на всяка седмица - държим всеки път да я започваме с разнообразие.
В този ред на мисли, днес сутринта, вместо джезве, сложихме на котлона чайник, за да си приготвим вкусен бял чай. Като оставим настрана нуждата от различен старт на деня, ето още няколко причини, предопределили сутрешния ни избор на топла напитка.
Като редица други сортове чай, този също произлиза от вечно зеленото растение Camellia sinensis ("sinensis" означава "китайски" на латински език), чиято родина е Китай. Обаче, белият разбойник има безспорни достойнства пред своите събратя.
Най-напред нека споменем, че листата му се събират много преди да са се разтворили напълно. Тогава пъпките на чаеното растение са покрити със симпатична бяла мъхеста обвивка и на практика тя дава името на въпросния сорт.
Странно или не, белият чай доста прилича на зеления по сведените до минимум обработка и ферментиращ процес. Но между двата вида съществува забележителна разлика: зеленият сладур има подчертан вкус на билка (трева), а белият е с нежен, приятен и даже сладък вкус.
Е, признаваме си, че вторият не е толкова идеален за събуждане, тъй като в чаша бял чай има сравнително малко кофеин. Обаче, заради специфичното събиране на листенцата (което трябва да се извърши в рамките на няколко часа) и минималната им обработка, той съдържа много повече антиоксиданти от останалите видове и се смята за силен имуностимулатор.
Освен това съществува в различни видове, което напълно отговаря на нуждата ни за разнообразие. Повечето от тях могат да се похвалят с наистина поетични имена като, например: бял божур, златна луна, сребърна игла и бял облак.
Единственият недостатък на този сорт е, че е по-скъп от останалите. Но можем да преглътнем оскъпяването на удоволствието.
А вие? Как разнообразихте сутринта си? И изневерихте ли на чашата кафе с някой забавен сорт чай?
Добави коментар