Артишок

Главният герой в днешната тема е един средиземноморски странник – артишокът. Има толкова много имена, че, ако ги използваме, ще изглежда така, все едно през цялото време говорим за различни неща.

Интересното растение, което отстрани прилича на голяма зелена шишарка или магарешки бодил, все по-често може да бъде забелязано по щандовете на големите супермаркети и у нас. Втората прилика всъщност съвсем не е случайна. Оказва се, че артишокът, наричан още ангинарий, е близък родственик на магарешкия бодил и също като него има дълго стъбло, увенчано в края си с кръгли съцветия-кошнички.

"Зеленчукът-цвете" е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни и е познат още на древните римляни и гърци, които го използвали за подобряване вкуса на храната си и като средство за профилактика срещу различни заболявания.

Едва през 20 век по научен път е установено лечебното му действие, което се дължи на съдържащите се в него ценни съставки, като флавоноиди, фолиева киселина, бета-каротин, рибофлавин, минаралите магнезий, калий, калций, натрий и фосфор, витамин С, фибри. Най-ценното му качество е, че предпазва черния дроб от токсикация и помага за по-бързата регенерация на чернодробните клетки.

Растението е богато и на цинарин – мощен антиоксидант, който не може да се открие в нито един друг плод или зеленчук. Това вещество стимулира отделянето на отпадъчни продукти, излишни течности и соли от организма и именно високото съдържание му променя вкуса на храните, в които има артишок.

Освен това цинаринът предизвиква силно отделяне на жлъчен сок, а това се отразява благоприятно върху храносмилането, тъй като едновременно стимулира чревната перисталтика и подпомага разграждането на мазнините.

Богатата палитра от полезни inm.comхранителни нутриенти прави зеленчукът особено подходящ за регулиране работата на сърдечно-съдовата система, нивата на холестерола и функцията на щетовидната жлеза. А, наред с това, е чудесно средство за справяне с екземи и алергии.

В допълнение, той е и безценен продукт за привържениците на рационалното хранене по целия свят, тъй като е нискокалоричен, богат на фибри и засищащ.

Вкусът му е много интересен и определено специфичен - нещо средно между корен от целина, праз лук и аспержи с орехови нотки. Подчертава се отлично в съчетание с други характерни продукти, като чесън, босилек, кориандър, дафинов лист, лимон.

От гледна точка на практиката, изключително малка част от зеленчука обаче става за ядене, като в кулинарията се използват предимно сърцевината на неразцъфналата цветна пъпка на растението, част от стъблото, както и месестата част на листата. Дръжките му не се режат, а се чупят, като по този начин се отделя и влакнестата част, предизвикваща неприятен вкус.

Свежият артишок е доста нетраен, затова е необходимо да се съхранява в хладилник, консервиран с вода и лимонов сок или оцет, и да се консумира в рамките на 3-4 дни след покупката му.

А за финал, съветът ни е, когато избирате артишок, спирайте се на такъв със зелени или виолетови листа, плътни и с равномерен цвят. :)