Време е. Ако никой все още не ви е посочил пътя или изхода от апартамента... Ако сте оставили кракомобила да ръждяса през зимата, сега е моментът! Излезте навън! Покажете, че обичате природата. Но не се ограничавайте до градския парк. Отидете някъде по-далеч, а защо не и по-нагоре?
Колкото и да е прекрасно, че градът оживява с идването на топлите месеци, в това има нещо задушаващо. Ако сте обърнали внимание на столичния пейзаж вчера (ще се радваме на новини и от други части на страната), със сигурност сте отчели купищата хора в Борисовата градина, Южния парк, "Заимов", Западния парк, междублоковите пространства, градинката пред УНСС и прочие затревени и огрени от слънцето пространства.
Хората се радват на хубавото време, досущ като мен и вас, да! Човешката душа се отпуска и иска да сподели разпукването на ледовете с други хора. След такава сериозна зима на всеки от нас му идва най-напред да се затъркаля небрежно по ливадките.
inm.comВ цялата тази ситуация на мен ми е хубаво, и едновременно с това – тъжно. Да си намериш компания за ходене в парка е
лесно, но да си намериш компания за ходене по-надалеч – трудно. Мисля си за планината, която се изкачва по-бавно, но пък крие много повече богатства. За тамошните селца, където ту има, ту няма
удобства, но пък откриват пред теб естествена живописност, каквато пейките и будките за закуски не предлагат.
Съвсем различно е да се раздвижиш надалеч. Да се измориш повече, да преживееш повече, да научиш повече, да обикнеш повече – себе си, другите и природата около теб.
Винаги ме е учудвало защо постигането на по-трудни задачи носи повече наслада от лесните победи, но все повече се убеждавам, че работата винаги опира до изграждането на характера и неговата външна обвивка – тялото.
И в тази връзка, колкото по-надалеч и нагоре отивате, толкова по-голям е шансът да инвестирате в пълноценния и смислен живот. Заслужава си да опитате :)
Добави коментар