Все още си мисля, че това е вариантът на безконтактов бокс с хилка. Звучи странно, но скуошът те изцежда максимално, като след това те кара да се чувстваш като прероден и ти дава възможност да блъскаш здраво до избиване на всички нерви – също като при бокса. И като цяло – в двата спорта се раздаваш, докато не ти остане нищо, освен гордия дух, че не си паднал на земята :)
Физическото предизвикателство скуош е измислено в края на XIX в. от английски затворници, които решават да се справят с ежедневната скука и униние, като започват да блъскат платнени топки в четирите стени на килиите си. Самите предпоставки и условия за зараждането на този спорт говорят красноречиво за неговата екстремност, нали?
Неслучайно в превод наименованието му означава "мачкам, смачквам", по подобие на звука, който топката издава при досега със стената. Какво друго, освен топката за игра, се мачка обаче, можете сами да се досетите.
Правилата на играта:
целта е топката да бъде запратена в насрещната стена чрез пряк удар или използвайки рикошет в страничните или задна стени.
Когато единият от играчите сервира, другият поема топката, която не бива да тупва на земята повече от един път. В противен случай, сервиращият печели точка. Точка се отбелязва още, когато противникът не успее да отиграе топката. Важно е веднага след първия удар играчът да се оттегли встрани, за да позволи на другия човек да удари топката. Ако ли не, му се отнема точка.
Разбира се, сервиращият същевременно се стреми да изпълни подаването така, че да затрудни максимално противника си.
Игрището: скуошът се играе винаги на закрит корт. Пространството му не е твърде голямо, което прави разстоянията по-лесни за преодоляване, отколкото при тениса на открито, но пък ъглите тук залагат немалко капани при улавяне на топката.
Стените: задната е от плексиглас, което позволява на всеки извън корта да наблюдава играта. През предната стена преминават три линии, разположени на различна височина. Първата се намира на 48 см височина и представлява ивица от шперплат или с метална обковка. Тя завършва с дървена летва и всички удари в играта трябва да се нанасят над нея.
Втората линия е междинна. Всеки удар, нанесен върху или над третата, най-висока линия, се счита за нарушение на правилата. Цялото това прекрасно и светло игрище има само едно поле, което се споделя с опонента.
По-специалната екипировка в скуоша са ракетите и топките. Първите са по-малки и леки, отколкото тези, използвани в тениса. Благодарение на това играчите прилагат много повече сила, когато удрят с тях.
Топчетата се различават по цвят и тежест в зависимост от уменията на спортистите. Най-леката и отскоклива топка е синя на цвят, а най-бавната и с най-нисък отскок – черната с две жълти точки. Същата се използва и във всички професионални състезания.
Качествата на скуоша се състоят най-вече в неговата интензивност и в комплексния начин, по който ангажира физиката и ума. Тренировките помагат на много атлети, специализиращи в други спортове, да увеличат силата, експлозивността си, бързината, концентрацията и цялостната си кондиция.
Няколко игри могат дотолкова да ви потопят във вихъра си, че да ви накарат да забравите за всички ядове дълго, след като потенето приключи, тъй като краката и умът ви ще бъдат твърде заети с улавянето на топката, за да се тревожат за някаква битова неуредица.
Тогава, какво значение ще имат закритото задушно пространство и безкрайното тичане? Все пак най-важното е, когато правим нещо, да се чувстваме удовлетворени.
Добави коментар