Все още не мога да си обясня каква е тази романтика, която ме обзема всеки път, когато гледам как са спортували хората преди нас. На пръв поглед всички кадри са изпълнени с толкова невероятна недодяланост – няма висока резолюция, звукът е под всякаква критика, облеклото изглежда страхотно неудобно, а екипировката сякаш е конструирана с цел измъкване на самопризнания. Голяма част от активностите са били недопустими за практикуване от жени.
И въпреки това виждаш тези движения и в следващия момент те е яд, че пред себе си нямаш едно копче, което да те върне назад във времето. Струва ти се, че тогава нещата са били къде-къде по-"истински". Или поне аз чувствам нещата по този начин...
Вземете например първите ролкови кънки и ми кажете – не искате ли да сте един мосю в Париж през 1923? Поне мъничко?
Добави коментар