Един мой приятел ми припомни днес колко забавни и разтоварващи бяха игрите на хек в междучасието в училище – о, да!, незабравими. Събирахме се по групички, някой изваждаше топчето, пълно с ориз или съчки, и започвахме да си го подаваме с крака, докато училищният звънец не ни връщаше отново в класните стаи, значително подобрили настроението си.
Тогава, естествено, не си давах сметка, че готината игра може и прави куп добринки за схванатите ни от седенето на чина тела. Разтъпквахме се, раздвижвахме "младите" си кокали и се изпотявахме прилично – нещо, което понякога не ни се случваше дори в класа по физическо възпитание, да ме прощавате.
Сега, от позицията на времето, разбирам, че хекът е чудесна физическа активност, макар и най-вече за долната част на тялото. Струва ми се, че ако се практикува редовно, тя може да сдобие човек с бързина, концентрация, солидна доза мобилност в краката и впечатляваща пъргавост. Като екипен "спорт" (някъде се провеждат дори турнири по хек) развива кооперативността между играчите, което също е плюс.
Истинските хекъри не просто подхвърлят топчето, а изпълняват дяволски добри номера с него, които могат да скрият шапката не само на 5-годишно дете, но и на всеки възрастен.
След всичко казано, искрено се надявам вече да тършувате за мъничката топка от прежда и да създавате план за най-скорошното й използване. А за да ви надъхам да я разиграете наистина, ще ви поканя да изгледате майсторската демонстрация на един много талантлив младеж:
Е, какво ще кажете, а? Ето на това му се вика висш хек-пилотаж ;)
Добави коментар