Планинското колоездене не е просто нещо, което се случва, когато комбинираш велосипед с планина. То е спорт, към който трябва да се подхожда с отговорност и грижа. Отговорност да осъзнаеш влиянието, което оказваш върху планината и всички останали живи същества в нея. Грижа за това да минимизираш това влияние, доколкото това е възможно без да се откажеш от хобито си.
В България има една шепа хора, които се стремят да развиват условията на планинско колоездене и го правят с отговорност и грижа. Един от тях е Йордан Хлебаров. Той е основател на Adventura.bg, които вече четири години работят усилено в посока подобряване на велосипедната инфраструктура на България.
Преди няколко дни колегите от Sportuvai.bg успяха да се срещнат с него и да го разпитат по повод възможностите за практикуване на този прекрасен спорт у нас.
С какво се занимава Adventura.bg?
Проектите при нас се осъществяват по следния начин: някой ни възлага определена задача и ние я изпълняваме. Смело мога да заявя, че ние сме единствените в България, които предлагат цялостна, комплексна услуга – отиваме и идентифицираме къде могат да бъдат маршрутите (могат да са вече съществуващи туристически маршрути и ние да ги пригодим за колоездене), трасираме ги с GPS, следва физическо маркиране (с боя или с табелки), накрая правим картография (дигитална или хартиена).
Имаме реализирани проекти в община Мездра, това беше и първият ни проект, включващ 12 маршрута. В Чипровци имаме 2 маршрута, в Природен парк "Шуменско плато” са 4, а най-новият реализиран маршрут е в Странджа – от Синеморец до село Брадилово. Така че лятото, ако ходите на море, не забравяйте колелцата. Странджа е изключително хубав район и се надявам да продължаваме да работим там занапред. Всичко зависи от наличието на ресурси от страна на Природния парк.
Как се развива колоезденето в България и има ли то бъдеще у нас?
Зависи какво колоездене. Има съществена разлика между един турист, хващащ колелото и отиващ на море за 3 дена и планински или шосейни колоездачи. Разпространен вид колоездене е градското, което изисква велоалеи и подходяща инфраструктура. Друг тип – т. нар. "cross-country” – карането "по черно”. Съвсем друг тип е спускането "downhill” - най-зрелищното от всички видове колоездене. Нещата са много различни.
През последните години в България се забелязва опити за развитието на колоезденето…
Да, правят се опити в София, Варна, а Бургас бих определил като отличник в това отношение - там нещата реално се правят. За съжаление в София не е точно така. Хубаво е, че се правят опити за развитието на колоезденето, похвално е, че се отделят средства и то немалко. Има хубави примери като новата велоалея в кв. Надежда, има и лоши такива (велоалеята в ж.к. Младост). У нас липсва цялостна визия за развитието на колоезденето, всичко се прави "на парче”.
Нещата не са по-различни и при планинското колоездене. Ще дам пример с Витоша. Аз не карам там, поради две причини. Едната се нарича "Витоша ски”. В началото на 90-те, когато започнах активно да карам, можеше да качиш колелото си в кабинковия лифт на нормална цена. В момента, за да направиш това трябва да платиш тройно по-голяма сума. Другата причина е, че няма разделение между пешеходни пътеки и пътеки за колоездачи. Това води до редица инциденти и създаване на конфликтни ситуации.
И все пак, оптимист ли си за бъдещето на колоезденето у нас?
Въпреки всичко, мисля, че нещата постепенно започват да си идват на мястото. Едно време гледахме по филмите как хората имат байкпаркове и карат през лятото. Вече ги имаме и ние. Първият такъв беше направен в Сопот, макар и само за напреднали колоездачи. Първият реално достъпен за по-широк кръг от хора е този на Боровец. Тази година направиха байкпаркове в Пампорово и Чепеларе. Така че, да, оптимист съм.
Цялото интервю с Йордан бихте могли да прочетете на виртуалните страници на Sportuvai.bg.
Добави коментар