В първа част ви разказахме накратко историята на винг чун от миналото до наши дни. Както ви обещахме, този път публикуваме разговора си със сифу (обръщение за учител, наставник в китайските бойни изкуства) Филип Байер - ненадминатият майстор на бойното изкуство за територията на нашия континент.
Именно той пренася традицията на стила на сифу Вонг Шун Леунг в Европа. Миналия месец Филип проведе у нас семинар, посветен на оръжията в бойното изкуство. Покрай събитието имахме възможност да му зададем някои въпроси за винг чун, които дълго време дразнеха любопитството ни.
Винг чун се слави с логичните си и практични техники за бой. Бихте ли ни казали кои са главните принципи, заложени във философията му?
Какво имате предвид под принципи и философия? Винг чун ни учи как да се бием... Но боят не означава просто нанасяне на удари. Усвоявайки това бойно изкуство, човек се учи да преценява всички реалности, които имат значение в боя. Такива например са правилната дистанция и стойка.
Чрез винг чун опознаваме способностите си за отреагиране във всяка една ситуация. Това е система, разработена така, че да пасне на различните типове хора. Тя дава възможност дори на по-дребните и крехки като физика жени да развиват даденостите си, за да са им най-полезни в бой.
От какво се започва в обучението тогава?
От усвояването на правилната стойка и дистанция, трите форми... това са най-основните неща.
Преди да започнете винг чун практиката си сте тренирали тае-куон до и шотокан карате. Бихте ли коментирали предимствата на най-основния удар във винг чун – правия, съпоставяйки го с този в другите два спорта?
Във всички бойни изкуства правият удар се нанася в права линия, нали? Във винг чун този удар изглежда малко неестествен, нелогичен, на пръв поглед, защото се нанася вертикално, със сочеща встрани длан, и минава пред центъра на тялото. Логиката е следната: в случай, че правият удар не достигне до целта, той винаги се намира близо до центъра на тялото, за да го предпази.
Бойните изкуства и спортът като цяло възпитават характера ни. Промени ли вас лично винг чун или по-скоро намерихте себе си в него?
Не мога да отговоря на този въпрос, никога не съм се замислял. Променят ни толкова много неща. Ако посоча някаква промяна, не мога да бъда категоричен, че тя се дължи точно на винг чун.
Вие разпространявате бойното изкуство в стила на Вонг Шун Леунг, като провеждате семинари из цяла Европа. Считате ли, че днес популярността на този стил нараства бързо? Как виждате развитието му тук?
Колкото по-далеч отивам от своята родина Германия, толкова повече интересът към винг чун нараства. В Германия можеш да тренираш винг чун в абсолютно всеки град. Сякаш заради това на хората вече не им е толкова интересно. Но в Унгария и Хърватска например, тези, които посещават семинарите, горят от желание да научат нещо ново. Същото забелязвам и в България. Очите на хората са толкова големи, изпълнени с въпроси. Те определено искат да се учат и усвояват много неща.
Разкажете ни нещо, с което сте запомнили вашия учител – покойния сифу Вонг Шун Леунг?
Сифу никак не обичаше глупавите хора. Спомням си как някога един човек заяви пред него, че тай чи било много полезно за здравето. А той му отговори: "Казват, че и разходката в парка е много полезна за здравето. Но можеш ли да посочиш научни доказателства за това? Ти лично изпитал ли си колко здравословно влияе тай чи? Ако няма доказателства и/или не си го опитал лично, как можеш да твърдиш подобно нещо?”. Характерът му беше такъв, че не обичаше някой да говори празни приказки.
Добави коментар