Не знам какво знаете за Индонезия, но аз бях изключително впечатлен да науча, че там имат навика да играят футбол с горящ кокосов орех. На босо. На мен ми изтръпват ходилата само при мисълта за ритане на подобна твърда повърхност, а идеята за запалването й направо ме кара да си скимтя тихичко насред офиса с мисли за Дефламол.
Въпросното занимание всъщност е доста разпространено из ислямските пансиони в Източна Ява. То служи предимно като демонстрация на кураж и сила сред младежите в тях, а те самите го намират за доста по-забавно от играта с невъзпламенена топка. Обикновено се играе на рождени дни, а подготовката за него започва три седмици преди това и включва предимно молитви и пости, за които се предполага, че помагат при овладяването на огъня.
В деня на мача краката на играчите се мажат със смес от сол и билки, които служат като физическа защита срещу пламъците. Играта трае 60 минути, през които стандартно се изразходват около 4 кокосови ореха, които са били киснати в керосин минимум два дни преди срещата. Теренът е с размери 25 на 25 метра, а на него за топката си съперничат два отбора от по 5 играча.
Този тип футбол всъщност е традиция, свързана с традиционното индонезийско бойно изкуство пенчак силат. Има силно религиозен оттенък и е съпроводен с множество молитви и ритуали, целящи да дадат на играчите психическа и физическа сила и издръжливост. Аз мога да разбера всичко, но само не разбрах как не им се запалват поличките...
Добави коментар