Признаваме си, че не сме кой знае колко големи футболни запалянковци, но колегите от братския сайт Sportuvai.bg са :) Доказателството е, че същите ритат редовно (включително и през зимата), макар и любителската, и в същото време намират време да общуват с професионални футболисти.
Днес дори са ни подготвили едно супер интересно интервю, което решихме да споделим веднага и с вас. Пригответе се: само след ред разстояние спортуващите ни колеги ще ви срещнат с родения през 1992 година състезател на Марек (Дупница) и възпитаник на Италианския лицей в Горна Баня Димитър Георгиев.
Е, топката е... в краката на Митака сега!
***
Здравей, разкажи с няколко думи за себе си.
Димитър се казвам. От София съм. Занимавам се с футбол откакто се помня, може би 15-16 години. И това е накратко казано за мен.
Изпревари следващия ни въпрос "от кога се занимаваш с футбол", но каква беше причината да започнеш?
Ами, баща ми по принцип е бил футболист и от много малък покрай него съм се запалил явно по спорта. Майка ми също не е от типичните жени, които не се интересуват от спорт. Така че спортът ми е в семейството като цяло. Баща ми постоянно е бил във футбола и аз съм тренирал много заедно с него.
Тренирал си в две от най-добрите школи в България, тези на Септември (София) и Литекс (Ловеч). Освен многото хубави моменти, виждаш ли нещо, което те притеснява?
Проблеми в родния футбол знаем, че има доста. Аз, като цяло, съм човек, който гледа да извлича позитивните неща отвсякъде, и за мен беше ползотворно всичкото време в школите. Но проблеми има най-вече в школата на Септември и който е по-запознат с нещата, знае за какво става въпрос. Неслучайно мъжкият отбор е на последно място във "В" група и може и да изпадне в по-долната дивизия... Не знам как стоят нещата чисто финансово, но явно не са много добре. Виждаме, че терени няма, няма условия най-вече. Докато школата на Литекс е на противоположната страна. Там всичко е перфектно – терени има, условия има и неслучайно мъжкият отбор (на първо място през есента в "А" група) е съставен на 90% от собствени юноши. Някои са национали дори, искат ги европейски отбори. Така че за мен там се работи по най-добрия начин в България.
Значи, виждаш някакъв лъч светлина за спорта в България и по-конкретно за футбола?
Ами да, естествено. В момента виждаме отбора на Лудогорец (Разград), не съм запознат със тяхната ДЮШ, но където има желание, се работи. Разбира се, в днешно време трябват и пари, защото двете неща са свързани. В Ловеч Гриша Ганчев осигурява добро финансиране и това дава възможност на спортистите да се развиват. А има и добри треньори, особено в Ловеч, които са предпоставка за добро развитие на юношите. Не са много местата като Ловеч, но ги има и там се работи усилено. Резултатът е на лице – имаме отбор на 1/16 финал в Европа, което е сериозен успех за България.
Разбрахме, че през 2004 година си играл на митичния стадион "Парк де пренс" пред погледа на един от най-великите футболисти – Зинедин Зидан. Разкажи ни нещо повече за това.
Това е един от най-хубавите ми спомени. Бяхме със нашия училищен отбор. Класирахме се за международния кръг на "Данониада". Спечелихме първо турнира в България... Аз още не мога да осъзная какво направихме тогава, много малко българи могат да играят на този стадион. Беше много хубаво. Няколко хиляди зрители имаше на стадиона, пред толкова хора много рядко се случва да се играе у нас, да не кажа изобщо. Видяхме Зидан, нещо което не се случва всеки ден. Това си беше постижение за нас и го осъществихме благодарение на нашите качества. Работата винаги се отплаща.
FacebookОтборът, с който Митко
Георгиев играе на "Парк де пренс". Треньор на отбора е баща му Георги Георгиев, вдъхновил всичките тези момчета да се занимават с футбол и
извел ги на два международни турнира.
Какво ти дава спортът?
Ами, не са едно и две неща. Футболът ми е дал толкова много, крепял ме е в трудни моменти. Защото съм знаел, че имам качества и колкото и да ми е било трудно, ми беше ясно, че ако се трудя, чрез футбола мога да сбъдна моите мечти и желания. Спорът дава много, дори и да не си се прицелил в най-високите постижения. Дори само за здраве, за разтоварване, за разнообразие е много по-добре, отколкото да седиш по цял ден пред компютъра или пушиш и пиеш.
***
Цялото интервю можете да прочетете при колегите от Sportuvai.bg.
Добави коментар