Адреналинова инжекция: скок с парашут

Или какво е скачането с парашут като професия...
Адреналинова инжекция: скок с парашут

Винаги ни се е искало да полетим с делтапланер или да скочим с парашут, но дори и за скок с бънджи не ни стига смелост. Поне засега :)

И като фенове на летенето, някак не можехме да пропуснем военното авиошоу в база Граф Игнатиево, което се проведе на 25 юни. Негов специален гост беше ескадрилата на американските военновъздушни сили - Thunderbirds (в превод - буревестници), а повод за визитата й беше предстоящата 100-годишнина на авиацията в България.

"Буревестниците", съвсем подобаващо за името си, бързо разбудиха облаците и скоро след началото на въздушното им шоу се изсипа пороен дъдж. Лошото време възпрепятства финала на демонстрацията на изтребителите F16, която при нормални условия включва около 40 фигури от висшия пилотаж.

Все пак българската публика успя да се наслади на някои от най-популярните фигури на ескадрилата като ромба, който се изпълнява от четири самолета на разстояние един метър един от друг, както и на няколко соло изпълнения и опасни разминавания на два изтребителя (фигура нож).

Ние обаче бяхме по-привлечени от парашутните скокове на Силите за специални операции, с които всъщност стартира събитието. Изпълнението им беше под въпрос, тъй като времето беше малко неустойчиво и се колебаеше да разреши ли скоковете или не. В крайна сметка единадесет парашутисти от 68-ма бригада на спецчастите от Пловдив бяха пуснати от височина 2000 метра за радост на зрителите.

Още по време на суматохата, създала се около скоковете, успяхме да се срещнем с Емил Янев, отговорник на парашутната служба на летище Граф Игнатиево. Въпреки леко напрегнатата ситуация, той успя да ни отдели малко от времето си, за да разкаже какво представляват скоковете с парашут както от любителска гледна точка, така и от професионална.

От кога се занимавате с парашутизъм?

От 8 години съм на летището, а преди това 10 години бях служител в специални операции.

Кои са най-важните правила в парашутизма?

Ами, като в авиацията - човек идва в парашутизма, подготвен с пълна торба с късмет и празна торба с опит. Номерът е да напълниш втората.

Изисква ли се специална физическа подготовка?

Да, и тя не е много по-различна от тази в авиацията. Минава се първо лекарска комисия, която изследва и най-маловажните заболявания и проблеми.

След медицинските прегледи започват усилени тренировки. Трябва всеки ден да спортуваш, за да поддържаш теглото са. Аз, например, тичам във фитнеса ежедневно, за да мога да поддържам както добрата си форма, така и оптималното си тегло.

Разбира се, проверява се и медицинската история на всеки парашутист. Всякакви травми на костната система, например, са нежелателни в скачането, тъй като при допира със земята много лесно могат да се получат усложнения или нови проблеми.

Има ли ограничения във възраст, ръст и килограми?

Всъщност, да, има. То е комплекс от ръст и килограми: долната граница е 50 килограма, а горната се определя от ръста. Аз съм висок 1.80см и за мен максималните килограми са 90. Иначе за нас, военните, горната възрастова граница е 56 години, а долната - 16.

Колко е продължителността на свободно падане?

Ами от 3000 м са около 30 секунди свободно падане и започваш да отваряш парашута на 800 м, за да може на 650 м някъде да е отворен вече. Колкото по-високо е, толкова е по-безопасно.

В този контекст - кой е най-опасният момент при скачането с парашут?

Приземяването. Във въздуха, стига да знаеш какво правиш, не би трябвало да имаш проблеми. Парашутът се управлява и контролира лесно, ако си подготвен.

Любителите, които искат да скочат с парашут, преминават ли през някаква проверка?

Да, има медицински преглед, проверява се кръвното налягане и дали вестибуларният апарат функционира правилно. Желателно е човекът, който ще скача, да не е имал тежки физически травми в миналото си, тъй като те лесно могат да се усложнят или да доведат до нови контузии.

Има ли други условия или предварително обучение?

Ако скокът е тандемен, почти няма условия и ограничения. Стига да влиза в границите, които споменахме, няма проблем всеки да скочи с треньор.

Какво бихте препоръчали на любители, които искат да скачат непрофесионално?

Тандемен скок, разбира се. В него се скача заедно с подготвен професионалист и не се изисква почти никаква подготовка. Треньорът скача с вас, отваря парашута, управлява го и го приземява, вие само се наслаждавате на адреналина. При желание дори може да се договорите да ви снимат във въздуха.

За самостоятелни скокове има обучение на земя, а при някои скокове се провежда 2-седмичен курс и е необходима специфична физическа подготовка.

Иначе за тандемния скок ви трябват 300 лева и голямо желание за висок адреналин.

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Хороскоп

Телец
21 април – 21 май