Австралийският футбол

Спортният феномен, който привлече вниманието ни, е странна комбинация между футбол, баскетбол, хандбал, волейбол и ръгби. Контактът между играчите в него е пълен. За да оцелееш на игрището в този спорт, трябва да бъдеш едновременно бърз, съобразителен и много здрав. Грубото дърпане по време на игра е част от правилата, но това изобщо не разубеждава дамите също да участват в състезания. Какво още крие уникалният спорт от земята на кенгурутата, ще разберете в следващите редове :)

Австралийски футбол, наричан още оуси (накратко от Австралия) или фуути (съкратено от футбол), е игран за първи път по кодифицирани правила в Мелбърн през 1859 г. А как изглеждат те днес (накратко)?

В срещата на терена участват два отбора от по 18 играча. По четирима техни съотборници чакат в пълна бойна готовност на резервната скамейка. Играта се състои от четири части, а всяка четвъртина трае близо 20 минути. При професионалния австралийски футбол има и допълнителна, пета част. За спазването на правилата в играта съблюдава рефер, който стои извън игрището.

en.wikipedia.orgЕдна от интересните черти на фуути е, че играчите от двата отбора нямат ясно разпределени позиции на терена преди началото на играта. Всички участници се разпръсват и заемат предпочитано от тях положение на игрището. Все пак, по време на игрите има популярни конфигурации, като например 6 нападателя, 6 в отбрана и 6 в центъра на игрището.

Тук не съществуват засади, но пък е в съгласие с правилата всеки да пречи на опонента си, като го дърпа, бута или събаря, за да му отнеме топката. Забранено е играчите да се удрят в гърба, както и да се хващат в зоните над раменете и под коленете. Въпреки това, всеки мач по австралийски футбол е едно истинско зрелище, щом борбата за топката се превърне в нещо като борба свободен стил.

Когато попадне в подобна схватка, играчът, който държи топката, е длъжен да я подаде или подхвърли на игрището. В противен случай се отсъжда "задържане" и следва наказание. Освен това, играчите имат право да тичат с топка в ръце не повече от 15 метра. Ако това правило се наруши, се отсъжда свободен удар за противниците.

Едно от най-красивите изпълнения по време на оузи е т.нар. марк. Той представлява хващане с две ръце на топката, която е прелетяла над 15 м, без да бъде докосната от никого. При подобна ситуация хваналият топката печели какво? Свободен удар! При това – никой играчите няма право да го доближи в радиус от 10 м.

Всеки от тимовете има за цел да отбележи гол в разположената на другия край на игрището противникова врата. Внимавайте обаче – тук вратите са различни. Те представляват 4 вертикални пилона, разположени на разстояние 6,4 м един от друг.

Двата по-високи пилона, разположени в средата, са основните голови врати. Гол се зачита, когато някой от играчите вкара топката с ритник между тях. За да се броят пълните 6 точки от гола, трябва никой от противниците да не е докоснал топката по време на летежа й към пилоните.

Съществува и положение, наречено бихайнд (от англ. зад, отзад). Това е ситуация, при която топката преминава между един от високите пилони и разположения до него по-нисък такъв, наричен заден. Бихайнд може да бъде отсъден още и когато топката е била запратена с ръка или докосната с ръка от играч, преди да е преминала между основните голови пилони. Отбелязаната точка и в двата случая, е 1.

Топката в австралийския футбол е овална. С подобна форма е и игрището, на което се случват срещите по фуути. По време на игра членовете на двата отбора имат право да подават топката на съотборниците си с ритане, удар с една ръка или юмрук, но не и да я мятат с две ръце.

Това, надяваме се, ви изясни поне отчасти какво можете и какво не можете да правите, докато играете австралийски футбол. За да видите сцени от истинския екшън обаче, препоръчваме следното видео: