Трябва ли да продължа тази връзка...

Звучи като клише, но една връзка определено се гради върху доверието. Е, и върху други неща като разбирателство, взаимопомощ, нужда да бъдеш с някого и, разбира се, добрия секс. Но, ако между вас и половинката ви липсва доверие, а съмнението се е превърнало в ежедневие, наистина ли изпитвате нужда да бъдете с този човек, или по-скоро ви е страх да останете сами?

Какво да направим, ако усетим признаците на изневяра?

Ако половинката ви се отчуждава от вас, това със сигурност не е без причина. И в повечето случаи отчуждаването се свързва със сближаването с друг човек. Усетите ли признак на изневяра – разговаряйте. Това е единственото, което можете да направите, за да разберете какво точно се случва в главата на партньора ви. Ако той или тя упорито отказват да говорят по темата, крият се, когато говорят по телефона и трият кореспонденциите си, значи тук става нещо. И повярвайте ми, ако не наближава рождения ви ден или някакъв друг повод, изненадата, че не сте единствени, ще бъде вашият "подарък". Не казвам, че е правилно, но и не казвам , че е грешно, ако "хвърляте по някое друго око", когато половинката ви си пише с някого. Така поне ще добиете някаква представа за ситуацията, ако другарчето ви в живота не иска да си каже. В никакъв случай не стигайте до крайности като преследване, разбиване на пароли или наемане на детективи. Опитайте се косвено да разберете какво става, без да намесвате други хора и без излишен драматизъм. Защото, ако се окаже, че половинката не ви изневерява, вие ще сте човекът, който няма доверие. И пак стигаме до момента, в който липсата на доверие е липса и на здрава връзка.

Thinkstock/Guliver

Какво да направим, ако все пак има изневяра?

Да си тръгнем. Евентуално. Ако разберете, че човекът до вас ви изневерява, не е ли най-добре да се запитате какво не му дадох аз, за да потърси спасение при друг или друга. Дайте си отговор на този въпрос, за да не се повтори изневярата... в следващата ви връзка. Тук искам да вмъкна малко уточнение: "Мило, беше само секс", "Мило, ти не си виновен/а", "Мило, изневерих ти, защото не бяхме правили секс от доста време" – не се брои като оправдание. Трябва да ви стане ясно, че "вашето мило" е сгрешило. Когато ви се обяснява в любов и се извинява, питайте го/я защо изобщо е трябвало да прави нещо, за което после да се извинява? И любов ли е наистина тогава, когато има дупка, която някой друг, а не самите вие, можете да запълните? Изневярата е грешка на партньора, не ваша. Ако вината беше във вас, вие щяхте да сте този, който е изневерил. И е редно, поне според мен, да оставите човека до вас да си попълва празнините с този, с когото вече е запълнил една.

Ако много държите да простите...

Прощавайте, но не забравяйте. Щом можете да живеете с мисълта, че някой друг е бил на вашето място, пък било то и само тялом, продължете напред. Ако това изобщо е възможно. Нормална ли е връзка, в която един от двамата непрекъснато ще се съмнява къде и с кого е половинката му в момента и дали това няма да се повтори? Щом можете да дадете втори шанс, дайте го. И пак следва да се запитате – това любов ли е наистина или надежда и спомен за хубавите моменти?