С риск да разочаровам романтичните от вас, ще ви призная, че изобщо, ама изобщо нямам вяра на тази история с любовта от разстояние. Пфу!
Сега ще кажете, че нищо не разбирам, но грешите :) Ясно ми е като бял ден. Защото го изживях преди няколко години...
Ако питате мен, това не е връзка, а изпитание, клонящо към самоизтезание. Абсолютен оксиморон е – хем си свързан с някого, хем не си. И в повечето случаи тази неустановена ситуация носи преобладаващо негативни чувства в душата. Направо може да те докара до лудост, наистина.
Но най-лошото е, че в подобни взаимоотношения никога не успяваш да опознаеш добре другия.
inmВиждаш го за малко, на "порции" - само някои
черти от характера му.
След което времето и физическата отдалеченост си свършват набързо работата, а именно - изкривяват допълнително представите и впечатленията ти от партньора.
Резултатът: когато се видите пак след 2 седмици (в най-добрия случай), вече сте други. Трябва да започвате опознаването отначало. В първите месеци това може да е забавно и вълнуващо. Но после омръзва. Даже почва да тежи. Много.
Нататък е ясно - ако с половинката си не намерите опция да се съберете окончателно скоро...
Става лошо.
Иначе, любовта отблизо също е изпитание, в случай че търсите такова.
Но когато минавате през него двама, тогава е различно – по-хубаво е ;)
Добави коментар